Дойде лятото…малките Софийски истории ще са в почивка до 01.09.2022. През това време предлагам на читателите стари мои писания по общи теми, които бях издал 2011 г. в една скромна книжка със заглавие
„Вече съм го казал…и какво от това“…
Тези материали са от преди 12-13 години…На мен обаче, не знам защо, ми звучат актуално…Любопитно ми е на вас как ви се струват. Мислех да нарека поредицата „Усмивки от старите ленти“…но като ги прочетох и си ги припомних, не знам усмивки ли са, гримаси ли са…та остана само „Старите ленти“…

Върви протест на жители на квартал „Гевгелийски” срещу изграждане на спирка на ж.п. линията София-Перник-Радомир. Много подписи стоят под много декларации, жалби и възвания. Какви са мотивите за протеста подробно описани във възражения:

– ще се строи гара

– ще се строи мол

– ще се изградят заведения

– ще се утроява жп линията

– ще се секат хиляди дървета

– хиляди хора (а може би даже и роми) ще минават през квартала.

Показвам им плана – нищо от това, което се говори не е истина, освен преминаването на хората. Подчертавам:

„Имате основание, че няма условия за преминаването на пътуващите от спирката до метростанцията, но заедно с построяването на спирката, ще се благоустрои квартала, ще се освети, ще се изградят предпазни огради.”

Самата спирка е решена така, че да бъде и като шумозащита от ж.п. линията към квартала.

Отговорът – отказ без аргументи:

„Просто не искаме, защото ще ни пречи. Може би. И защото не ви вярваме. Не вярваме на нищо от това, което говорите.”

Така бе и с детската градина в Красно село, за която казаха:

„Не, вие искате да строите мол”;…

така е и с предвиденото гробище в землището на Казичене, за което казаха:

„Нека да е при съседите, а не при нас”;…

 така е и с други десетки и десетки случаи.

За съжаление са прави.

Толкова години българинът е лъган –откровено, безочливо и нагло, че вече не вярва и на очевидното

Аз лично помня времето на осмия конгрес на БКП 1961 година – зората  на по-ясните ми спомени – на  който ми бе обещано, че 1980 г. ще живея в комунизма…

Помня „четирийсет и пет години стигат” и вече ще започнем да живеем нормално и по-богато…

Помня „сполуката”, след която ни остана да загубим само оковите си… Помня „осемстотинте дни”, след които несимволично ще повишим доходите си…

Помня и още много неща…

В резултат на това у нас, в душите ни, в съзнанието ни като че ли вече има непоклатимото убеждение, че всичко общо и обществено е лъжа, че общополезни неща няма, защото винаги някой употребява общественото за лични цели, че закона и нормите у нас са „врата у поле” и през нея минават само баламите…

Цялото ни поведение е подчинено на стремежа да си направим нашето, пък общото ако не можем да го използваме за лични цели, сме против

Може би най-класическият пример на този вече дълбоко впил се в нас егоизъм е изхвърлянето на боклука през прозореца. Изхвърлям си личния проблем в общото, защото аз от това общо не съм видял нищо добро. И към този момент мога да имам само искания за моето лично, достатъчно много съм дал за „общото” и ако не става за лична употреба съм против.

Всички сме граждани – и тези, които управляват и тези, които са управлявани. За да се възвърне поне малко доверието помежду ни, трябва да се даде шанс. И на едните и на другите.

Ако самите ние като граждани не можем да надскочим егоизма си и да подчиним поне малко личния на общия интерес, как искаме от тези които ни управляват да са различни от нас – да преодолеят собственото си его и да мислят първо за всички нас, а после за себе си.

Ако хората от управлението не си дадем сметка (и аз се вмъквам като временно участващ в това управление*) и не сложим общото над личното, в скоро време няма да има управление, защото хората все повече се овладяват от озлобление и хаос.

Защото, уважаеми съграждани, не може да се гради град, да не говорим за държава, само от тухлите на личния интерес. Още повече, че всяка от тези тухли иска да е най-отгоре на зида.

Ако не разберем, че щем не щем перничани ще идват в София със или без тази спирка, но ще идват с личните си автомобили и ще задръстват целия град, ако не разберем, че всеки градеж има за скелет (опора) общия интерес и за пълнеж личния, ако всеки се интересува само от неговата тухличка, и то сложена най-отгоре, винаги нашата постройка ще е като сламената колиба на трите прасенца и всеки вълк, който и откъдето дойде, може да я духне. И да ни изяде.

Е, ако не ни изяде, ще ни издои…

*Главен архитект на София през 2006 – 2016 г.

ПЕТЪР ДИКОВ: 1 Престъпление и наказание
Летен ретро маратон – 25.06.2009