Дойде лятото…малките Софийски истории ще са в почивка до 01.09.2022. През това време предлагам на читателите стари мои писания по общи теми, които бях издал 2011 г. в една скромна книжка със заглавие
„Вече съм го казал…и какво от това“…
Тези материали са от преди 12-13 години…На мен обаче, не знам защо, ми звучат актуално…Любопитно ми е на вас как ви се струват. Мислех да нарека поредицата „Усмивки от старите ленти“…но като ги прочетох и си ги припомних, не знам усмивки ли са, гримаси ли са…та остана само „Старите ленти“…

През уикенда някои отидоха на море, някои на предизборна агитация, аз отидох до Загреб. По покана на колега да видя проектантската му организация.

Проектантска с 1200 души общ персонал, от които 800 инженери и архитекти. Отвън – сграда  от социализма – спомних  си българските големи проектантски – Водпроект;  Енергопроект; Софпроект; Водоканалпроект; Агролеспроект и други…

Отвътре – капитализъм  и ред – чисто, подредено, млади хора със съсредоточени, но спокойни физиономии. От всякъде лъха на успех:

– Не се даваме нито на немци, нито на италианци, нито на австрийци. Можем повече, правим го по-евтино и по-добре.

Така говори един от директорите и разказва, че оборотът на фирмата е над 100 милиона евро. Най-чист интелектуален продукт, продаван не само в Хърватска, а и в чужбина – от  Средния Изток до Западна Европа включително. На това в рояците стратегии, програми и предизборни платформи на българските политици и управленци му казват…

Икономика на знанието

Само дето у нас нито икономика, нито знание оцеля – от  всички големи проектантски фирми, изредени в моите спомени, няма вече нито една.

По проекти на тази фирма са изградени по-голямата част от новите магистрални трасета в Хърватска. В държавата, която преди 15-16 години води война, през последните пет години са построени 750 (няма грешка –седемстотин и петдесет!!!) километра магистрали.

Подчертаха ми, че почти всички трасета са извън европейските коридори –само  за развитието на тяхната държава и главно на техния туризъм…

У нас що ли говорим за държавна подкрепа на туризма?

…И без нито едно евро външна помощ.

Сетих се за нашите български парчетии от магистрали – общо  шест броя с дължина по малко от четиристотин километра, построени за тридесет и пет години!!!

С европейска помощ, в мир със съседите, като държава – член  на Европейския съюз в последните три години, с признати от 18 години трасета на четири паневропейски коридора, минаващи през България.

И си казвам „не може да бъде”. Само дето не си изяснявам кое не може да бъде – нашето  или тяхното.

После се разхождам из Загреб. Красив град с повече перфектна инфраструктура, отколкото нови строежи. Идеална улица с идеална настилка и с идеални тротоари, а до тях малка къщичка със зелена ливада. Чака сериозен инвеститор. Обясняват ми, че при готова инфраструктура сериозните инвеститори се лепят като мухи на мед. И при тях вече имало върволица. Градът Загреб обаче има бюджет 2 млрд. евро, което е 10 % от бюджета на държавата Хърватия. Спомням си бюджета на България и си мечтая какво може да се направи в София, ако бюджета ѝ бе с един милиард повече от сегашния.

Колегата ми продължава да обяснява че:

„…градът само „троши” (на хърватски това означава харчи) за инфраструктура и благоустройство, не е като държавата да плаща за армия, за полиция, за здраве, за образование…”

А аз си мисля как у нас държавата не дава, а иска да взима от София. Защото жителите на нашата столица може би не са граждани на нашата държава.

По улиците се движат чисто нови трамваи. Като този, синия, дето се движеше в София временно и после си отиде. След скандал.

Показват ми и снимка на загребското сметище. Депонират във височина. Обясняват ми, че правят „зелено бърдо” – когато  го приключат, гражданите ще имат зелен хълм.

Не чух за въстания от кварталите, които са на 200 метра от хълма-сметище

Неделя сутрин се разходих из центъра на Загреб. Не работи нито един магазин. Обясниха ми, че църквата! е наложила това. За да има в седмицата поне един ден, в който членовете на семейството да не се хвърлят на поредния шопинг, а да прекарат заедно! – може  би затова нямат такава детска агресия.

В началото търговците протестирали, после приели – къде  ли ще ходят? Питам се дали са съдили общината

Изпращат ме и ми говорят:

„Ние, източноевропейците, можем. И не трябва да се даваме. Можем, а ако сме заедно с вас, можем повече”.

Тръгвам си. Пътувам по перфектна магистрала и не знам защо се сещам за една реклама:

„…това не става само с ядене, трябва и акъл…”

ПЕТЪР ДИКОВ: 7*. За няколко мандата повече
Летен ретро маратон – 14.05.2009

ПЕТЪР ДИКОВ: 3. Закони за частна полза
Летен ретро маратон – 12.03.2011

ПЕТЪР ДИКОВ: 2. Протестът в квартал „Гевгелийски“ или как шестдесет години лъжи ни направиха перфектните егоисти
Летен ретро маратон – 07.04.2009

ПЕТЪР ДИКОВ: 1. Престъпление и наказание
Летен ретро маратон – 25.06.2009