Дойде лятото…малките Софийски истории ще са в почивка до 01.09.2022. През това време предлагам на читателите стари мои писания по общи теми, които бях издал 2011 г. в една скромна книжка със заглавие
„Вече съм го казал…и какво от това“…
Тези материали са от преди 12-13 години…На мен обаче, не знам защо, ми звучат актуално…Любопитно ми е на вас как ви се струват. Мислех да нарека поредицата „Усмивки от старите ленти“…но като ги прочетох и си ги припомних, не знам усмивки ли са, гримаси ли са…та остана само „Старите ленти“…

Преди двадесет години имаше два типични персонажа в карикатурите по вестниците. Единият беше добрият герой – човекът с чукa или кирката, човекът с ватенката, човекът на физическия труд , който гледаше строго, но справедливо.

Другият бе лошият – човекът с ръкавелите, писарушката, търтея с химикалката, който седеше на бюро и гледаше гузно.

Това беше по времето на диктатурата на пролетариaта

Какво ни донесе днешното време. Карикатурите ги няма, работникът (добрия герой) изчезна, а писарушката се преобрази в корумпиран чиновник, който рекетира бизнеса, тормози гражданите и краде държавата или общината.

И който е многоброен – много повече от колкото е необходимо.

Едва ли има държава, в която хората обичат администрацията

Но няма държава, която да функционира нормално без добра администрация. Нека обаче да погледнем и от страната на въпросната администрация. При социализма тя разполагаше с “връзки”. Нещо, което бе нередно, но не незаконно – та при социализма „връзките” решаваха всичко.

Комбинирано с вродената ученолюбивост на българина и с не особено голямата му любов към физическия труд – погледнете  пословицата „Учи, за да не работиш”, това даваше шансове в администрацията да се включват хора, които „стават”, т.е. имат потенциал да решават въпроси, които изискват интелект, образование, желание за работа и т.н.

Каква е ситуацията сега?

Заплатите са ниски, връзките не работят, защото всичко става с пари, обществения престиж е далеч под нулата, обществените очаквания – значителни, а общественото отношение граничи с презрение и нетърпимост.

Но иначе пък в днешно време при администрацията бъка от възможности за корупция. В такива условия кой има интерес да отиде в тази администрация – тук  ще ме извинят многото честни и почтени чиновници – както  се казва, познавам и такива. Да прощават и по-възрастните, които стоят все още на местата си според мен по инерция. Ами този, който не става за нищо в професията си, защото ако ставаше щеше да изкарва в пъти повече в бизнеса или този, който иска да взима рушвети?

Уважаеми колеги от администрацията – защото  в момента и аз съм част от тази администрация – моля  не се обиждайте, но логиката говори така.

Наскоро се търсеше заместник районен кмет и предложих на мой съученик, строителен инженер да заеме тази административна позиция. Той ми отговори така:

 – Аз в момента съм управител на проектантско бюро към голяма фирма и заплатата ми е 2300 лева. Ти ми предлагаш да отида на длъжност със заплата 800 лева и далеч по-неблагодарна, трудна и отговорна работа. Аз през живота си не съм взимал подкуп, значи ще си стоя само на тази заплата. Не, благодаря за доверието, но няма да се съглася.

В същото време за условията на демокрация и пазарна икономика, т.нар. административен капацитет се оказва изключително важен, решително важен. За европейските пари, за нашите си пари, за доброто управление на държавата и общините. Нека погледнем какво правим след като разбрахме – а  аз мисля, че вече го разбрахме до болка – че  ни трябва читава администрация.

От едната страна един министър казва:

 “Съкращение с 12 процента – еднакво за всички, важното е да демонстрираме пред електората, че сме с желание да намалим тези търтеи чиновниците”.

По същото време друг министър казва:

“Нямаме достатъчно администрация и заради това губим европейски пари.”

И пак администрацията е виновна – за единия, че е много, а за другия, че е малко

Нека видим самата администрация. Да започнем от шефовете – главата, нали от там се вмирисва рибата – там са хората на “нашите” хора. Те се сменят след избори, когато „нашите” вземат властта. Защото там е далаверата, там е местният, локалният връх на хранителната пирамида. Иначе защо ще ги сменят? А няма по деморализиращо за редовия служител в администрацията, особено за този, който си разбира от работата, от това да го управлява човек, който не може и не разбира.

Погледнете формулярите за оценка на административния служител. Вероятно са преписани от някъде, но те повече приличат на комсомолски обещания от осемдесетте години на миналия век, отколкото оценъчен лист на служител от 21 век.

Предпоследната оценка – в  посока нагоре е “изключително изпълнение на задълженията”, а последната, най-високата “над очакванията”. И почти всички са “над очакванията”. Само че не е казано какви са тези очаквания.

Няма никакви идеи за обвързване на заплатата с резултат, няма идеи за целево преструктуриране, няма мисъл за закриване на цели структури от държавната и общинска администрация, които са явно излишни, а за подсилване на други, в които хората са видимо недостатъчни.

Няма действия за извеждане на дейности по обслужването на аутсорсинг или на концесия, за да се облекчи бюджетът и подобрят услугите.

На процент съкращение е по-лесно – ние го определяме, пък на място да го мислят. Ако са се сетили да си увеличат числеността с празни бройки от миналата година, ще им е лесно:

 Ще съкращават празни бройки и ще отчетат процента

Администрацията е тялото на управлението – неговите мускули и костна система. Висшата администрация е духът. Както са казали древните римляни – здравия дух живее в здраво тяло.

За днешната администрация бих казал – какъвто духът, такова и тялото

Не винете чиновниците, толкова им плащат и те толкова могат или толкова искат.

А до това състояние сме ги довели всички ние – със нашето действие или с нашето бездействие.

ПЕТЪР ДИКОВ: 7*. За няколко мандата повече
Летен ретро маратон – 14.05.2009

ПЕТЪР ДИКОВ: 4. Равнис по Хърватска
Летен ретро маратон – 03.06.2009

ПЕТЪР ДИКОВ: 3. Закони за частна полза
Летен ретро маратон – 12.03.2011

ПЕТЪР ДИКОВ: 2. Протестът в квартал „Гевгелийски“ или как шестдесет години лъжи ни направиха перфектните егоисти
Летен ретро маратон – 07.04.2009

ПЕТЪР ДИКОВ: 1. Престъпление и наказание
Летен ретро маратон – 25.06.2009