Дойде лятото…малките Софийски истории ще са в почивка до 01.09.2022. През това време предлагам на читателите стари мои писания по общи теми, които бях издал 2011 г. в една скромна книжка със заглавие
„Вече съм го казал…и какво от това“…
Тези материали са от преди 12-13 години…На мен обаче, не знам защо, ми звучат актуално…Любопитно ми е на вас как ви се струват. Мислех да нарека поредицата „Усмивки от старите ленти“…но като ги прочетох и си ги припомних, не знам усмивки ли са, гримаси ли са…та остана само „Старите ленти“…

Дали ви говори нещо датата 28 май? Не преди години, а тази година! Едва ли. А 29 май? Пак тази година. А от тези дати са минали само четири месеца. Аз се сетих преди два дни за катастрофата под Бакаджик – случила  се на 28 май – когато  пътувах по магистрала Тракия и видях как автобусът „Чавдар” пред мен бе по диагонал на лентата, в която се движеше, а вървеше напред. Честа гледка на пътуващ „Чавдар” на който явно предния и задния мост не са в една ос. Беше пълен с хора.

Зададох си въпроса защо сме толкова страховито късопаметни. И си отговорих, че може би защото на някои им е много удобно да сме късопаметни.

И така ни обучават. Удобно за тях и изключително вредно за всички нас. С удоволствие слушах виден шоумен, който също говореше за нашата къса, ама много къса памет. И с учудване, защото не му е това работата. А тези, на които това им е работата – политиците и медиите, от доста време ни обучават на „къси позиции” в спомените.

В бизнеса казват, че късите позиции са спекулативни позиции –бързо  влагаш, бързо печелиш и бързо бягаш

Дали това има нещо общо с нашето, българското управление? Дали тези къси позиции в управлението не са създадени съвсем съзнателно…

Какво пък, обещаваш, лъжеш, крадеш, дъниш се, идва другия!

И той като теб, обаче за времето, когато той се дъни, забравят за теб. И пак ти идва времето…

Но да се върнем на катастрофите. Обикновено след тях дълго чакаме експертиза. Във всички случаи по-дълго от нашата къса памет.

Да помните какво каза експертизата за катастрофата на моста при Бяла? Или експертизата за автобуса при река Лим?

Или за изгорелите пътници в спалните вагони на БДЖ?

Не помните, защото най-накрая всичко излизаше че е в ред

А иначе след поредната трагедия винаги е голямо суетене. И скръб. Демонстративна. Като прегръщането на деца по избори.

Винаги съм се чудил защо не мислим първо, пък после да действаме. Защо първо не прогнозираме, за да управляваме процесите, вместо

процесите да се развиват като че ли самостоятелно и на практика те да ни управляват.

Защо трябва да тичаме след събитията, когато можем да ги моделираме и направляваме в наша полза?

Преди десет дни гледахме на съвет задание за специализиран устройствен план на туристически център „Алеко” на Витоша. От всички писти само „Витошко лале” е сертифицирана, т.е. законна. За сигурността на ски-съоръженията не искам да мисля, защото някои от тях са от моето детство и според мен спокойно могат да станат музейни експонати. Обвиниха ни в какви ли не грехове пред природата за стартирането на такъв план. Но не казаха кой ще отговаря, ако на този комплекс стане инцидент или недай Боже нещастие. Ще правим анализи на случилото се.

И експертизи. В това сме силни.

Както например наскоро – две  години след катастрофата при Бяла – констатирахме, че мостът все още е „убиец”

Имало проблеми с отчужденията. Констатирахме между другото. Колкото да има клюка. Както и съобщението за освобождаването на собственика на автобуса –убиец от Бакаджик. Да се пита човек защо го задържаха. Някъде да го прочетохте? От вчера е.

Мисленето е привилегия, казваше един мой приятел. Докато не се научим да мислим, да помним, да се учим от миналото, да живеем пълноценно в настоящето и да участваме в прогнозирането и моделирането на бъдещето, ще сме разочаровани от миналото, бедни в настоящето и нещастни от бъдещето. За радост на тези, които ни манипулират. И разчитат на късата ни памет.

Нека ги изненадаме!

ПЕТЪР ДИКОВ: 7*. За няколко мандата повече
Летен ретро маратон – 14.05.2009

ПЕТЪР ДИКОВ: 5. Администрацията – не стреляйте по пианиста, той толкова може…
Летен ретро маратон – 12.09.2008

ПЕТЪР ДИКОВ: 4. Равнис по Хърватска
Летен ретро маратон – 03.06.2009

ПЕТЪР ДИКОВ: 3. Закони за частна полза
Летен ретро маратон – 12.03.2011

ПЕТЪР ДИКОВ: 2. Протестът в квартал „Гевгелийски“ или как шестдесет години лъжи ни направиха перфектните егоисти
Летен ретро маратон – 07.04.2009

ПЕТЪР ДИКОВ: 1. Престъпление и наказание
Летен ретро маратон – 25.06.2009