Дойде лятото…малките Софийски истории ще са в почивка до 01.09.2022. През това време предлагам на читателите стари мои писания по общи теми, които бях издал 2011 г. в една скромна книжка със заглавие
„Вече съм го казал…и какво от това“…
Тези материали са от преди 12-13 години…На мен обаче, не знам защо, ми звучат актуално…Любопитно ми е на вас как ви се струват. Мислех да нарека поредицата „Усмивки от старите ленти“…но като ги прочетох и си ги припомних, не знам усмивки ли са, гримаси ли са…та остана само „Старите ленти“…

Когато се започна изработването на общия устройствен план на София в далечната 1998 година, един от основополагащите въпроси беше колко е населението на общината към момента и каква прогноза ще дадем за следващите 20 години.

Така пише във всички учебници по градоустройство

Сега, по стечение на обстоятелствата, като общински служител в чиито ресор е Общият устройствен план, трябва да отговарям колко е населението на София и защо действащия Софийски общ устройствен план е разчетен за население 1 350 000, а всъщност хората, които живеят в града към 2008 г. са над 1 700 000, а автомобилите – без  тези с пернишка, благоевградска, плевенска, София окръг и други регистрации- са повече от 700 000.

През цялото време се питам защо аз трябва да отговарям, а не тези, които и в момента държат по официални данни София под милион и двеста хиляди души – по  статистика София е 1 170 000 жители?

Все пак в мотивите на проекта за Закон за управление на отпадъците в област София същото това правителство, което управлява статистиката е записало:

„През последните години населението на столицата се увеличи драстично – по  неофициални данни, към момента то наброява близо 2 милиона души“.

И защо Столичната община трябва да гадае за колко население следва да се оразмерява столичната вода, столичния канал, столичния боклук – сега  ни обясняват, че ежедневно софиянци „произвеждат” един милион и сто хиляди килограма боклук – значи според статистиката на човек по килограм?

Как Столичната община да планира столичния ток, столичните детски площадки, зелените площи, детските градини – тук  имаме налични 42000 места! и липса от 8000 места…

Как общината да обезпечи училищата, болниците и т.н. и т.н., когато държавата, която е длъжна да осигурява тази информация нехае.

В София се шири масова „малка” престъпност:

– апартаментни кражби;

– улични обири;

– кражби на коли;

– джебчийство…

Роми от цяла България си правят биваци по парковете, в изоставени сгради живеят стотици „новодошли”, в някои апартаменти не се знае колко хора са се настанили и кой точно живее.

А по света се случват разни интересни неща – атентати, тероризъм, отвличане на хора

Преди няколко месеца, когато писах по този въпрос дадох пример с един австралиец, убил жестоко и непредизвикано български младеж в центъра на София, който на въпроса къде е адресно регистриран той отговорил:

В Борисовата градина

Може ли управлението на една нормална държава толкова години да не вижда, че липсата на всякакъв контрол върху местопребиваването и местоживеенето на наши и чужди граждани стимулира незаконната миграция, подпомага престъпността, отнема възможността да се взимат верни управленски решения, руши сигурността на страната, създава условия за тероризъм, подбива респекта от властта.

Държавата губи, общините губят, гражданите губят. Кой печели?

Отговорът дойде преди три дни, когато се оказа, че в София и големите градове населението „намалява”, докато в други краища на нашата държава, където за мое огромно съжаление почти не остана население, по „статистика” – по  времето на социализма ѝ казвахме стъкмистика – хората  се увеличават!.

И това се оказа ключов мотив за преразпределение на депутатски мандати

Изглежда за нашия политически и партиен елит или част от него, цената на спокойствието, нормалния живот, сигурността на гражданите са политическата възможност за манипулация при избори.

Бройката на “мъртвите души”, “мобилните” избиратели, онези граждани, които гласуват с адресна регистрация по паспорт или лична карта от преди много години, тези които се вписват пък ги няма, тези които живеят на едно място, пък гласуват на друго, тези които живеят в една държава, пък гласуват в друга, са по-важни от редовите граждани, от сигурността на държавата, ефективността от управлението и властта.

За няколко мандата повече!!!

ПЕТЪР ДИКОВ: 3. Закони за частна полза
Летен ретро маратон – 12.03.2011

ПЕТЪР ДИКОВ: 2. Протестът в квартал „Гевгелийски“ или как шестдесет години лъжи ни направиха перфектните егоисти
Летен ретро маратон – 07.04.2009

ПЕТЪР ДИКОВ: 1. Престъпление и наказание
Летен ретро маратон – 25.06.2009

*Старата лента № 7 изпревари чакащите своя ред поради предстоящите избори и тъжното обобщение, че от 2009 г. нещата никак не са се променили