Старите ленти
ПЕТЪР ДИКОВ: 8. Българското земеделие – срамът на политиците ни
Летен ретро маратон – 31.08.2008


арх. Петър Диков

Дойде лятото…малките Софийски истории ще са в почивка до 01.09.2022. През това време предлагам на читателите стари мои писания по общи теми, които бях издал 2011 г. в една скромна книжка със заглавие
„Вече съм го казал…и какво от това“…
Тези материали са от преди 12-13 години…На мен обаче, не знам защо, ми звучат актуално…Любопитно ми е на вас как ви се струват. Мислех да нарека поредицата „Усмивки от старите ленти“…но като ги прочетох и си ги припомних, не знам усмивки ли са, гримаси ли са…та остана само „Старите ленти“…

България в момента внася повече селскостопански продукти отколкото изнася. Изнасят се главно необработени земеделски продукти – пшеница, слънчоглед, царевица. Внасяме домати, краставици, ябълки, боб, леща, картофи, лук, че дори копър и чесън…

Историята говори, че държавите не стават богати със земеделие. Но няма богата държава без много добро земеделие

Какво направихме с нашата държава, която бе известна като голям износител на качествени селскостопански продукти и храни? Какво стана, че вместо да се радваме, че храните в световен мащаб поскъпват, защото ги произвеждаме, се оплакваме, защото ги купуваме?

Нека подредим хронологията на мазохистичното съсипване на българското земеделие през последните двадесет години:

– в началото бе ликвидирането на „комунистическите творения” ТКЗС. Колкото и извратена форма на колективно земеделие да беше това, в България и преди 1944 година е имало силно развити земеделски кооперации и вероятно е имало и други правни похвати за решаване на проблема…

Едва ли някоя държава в света е създавала ликвидационни съвети за унищожаване на важен свой икономически отрасъл;

– едновременно с това успяхме за кратко време да ликвидираме и цялата, не кой знае колко добра, но все пак налична техническа база на земеделието;

– започнахме възстановяване на земята на бившите собственици –възстановяване на справедливостта, което обаче не можеше да върне боя и униженията при “колективизацията”…

Моят дядо, на когото съм кръстен, е прекарал четири години и половина в лагери – в Ножарево година и половина и в Белене три, защото е бил против колективизацията…

В първоначалния текст на Закона за възстановяване на собствеността на земеделските земи бе записано, че връщането на земята е на „комасационен” принцип – сиреч  уедрено, на едно място за един

собственик. Последва обаче въвеждането на поправка, която трябваше да прогласи тоталната справедливост и която гласеше „възстановяването да бъде в реално възстановими граници”. Това означаваше не само репродукция, възстановяване на собствеността във вида ѝ от 1939 – 1944г. – дребна, разпокъсана, непригодна даже и тогава за ефективно, камо ли за модерно в днешния смисъл земеделие. Проблемът във времето се е умножил по десет или петнадесет или двадесет, защото собственикът от преди 50 години има по толкова наследници.

В момента в България при 42 млн. декара земеделска земя има 12,5 милиона земеделски имота или средно по 3,6 дка на имот

Не знам как е в Китай и Индия, но съм убеден, че в Европа няма такъв случай. Между другото от десет години се говори за Закон за комасацията, какъвто е имало преди 1944-та година, защото хората тогава явно са били по-умни. Да сте чували изобщо дали се работи по такъв закон?

От всичко това спечели справедливостта (вероятно) но, загуби земеделието като икономически отрасъл, защото тези „реални граници” го убиха безпощадно – приносът на земеделието в брутния вътрешен продукт пада под 4% през 2007г. Направете справка колко е делът на земеделието в развитите страни – много  по-развити от нас. Но пък спечелиха група спекуланти от бизнеса със земя по морето и в големите градове.

От това пък загубиха морето и големите градове, но това е друга тема…

– съсипа се цялата държавна и кооперативна система на изкупуване на селскостопанска продукция. Това прати малките производители в ръцете на мутрите или на сергиите по пътищата. Особено за бързо развалящи се продукти – пъпеши, домати, праскови, череши, малини, ягоди – държавата  целенасочено зачеркна интереса на дребния производител. А средни и големи производители няма. Европейският съюз упорито ни тикаше да възстановим поне отчасти изкупвателната система в земеделието чрез финансиране изграждането на селскостопански борси. Моля, поискайте справка докъде са тези проекти и дали и как функционират тези борси и малкото, които все пак съществуват, чия собственост са…

– систематично се унищожи цялата хидромелиоративна система, сравнително добре развита при социализма. България сигурно е единствената страна не само в Европейския съюз, но сигурно и в цяла Европа, която практически няма действащи големи напоителни системи. А това, което бе направено като материална база, вече е унищожено. Да сте чували модерно земеделие без напояване? Едва ли и ще чуете;

– със същата систематичност бе унищожена и почти цялата промишленост, преработваща селскостопанска продукция. Останаха единици, които се пребориха и въпреки държавата развиха този бизнес;

След уникалното за Европа раздробяване на собствеността на земеделската земя, единствения начин по който държавата можеше да „изкупи греха си” беше да подпомогне националния пазар на земята, който да я комасира на пазарен принцип.

Държавата като собственик на цялата информация и като притежаваща национални специализирани структури бе длъжна да направи национална информационна система и да подпомогне тези, на които земеделската земя им бе “натресена” като собственост – защото не ги интересува и им е в тежест – да я продадат, а тези които желаят да я обработват да я купят. Инцидентно в пресата се явиха съобщения за такива намерения. Да сте чули за такава система или за такъв пазар? Сега земята се окрупнява на сляпо с многобройни посредници и с огромни трудности. И много, много бавно – отчайващо бавно. Истинско окрупняване могат да си позволят само поземлени фондове, разполагащи със значителни средства. И разбира се арендуване, масово разпространено напоследък. Именно през арендуване се развиват големите производители на зърно. Там обаче го няма малкия производител, да не говорим за грижата за земята като стратегически национален ресурс…там тепърва ще се появяват проблеми…

В преговорите за присъединяване към Европейския съюз земеделието бе един от разделите, в които нашите политици не отстояваха позиции и не защитаваха националния интерес и интереса на българските земеделци –може би защото намират, че такива няма – а се стремяха към бързо приключване на преговорите. Това тепърва ще създава големи проблеми. Проблемът с млекопроизводителите е само началото.

Във финала на земеделската сага на българските политици от прехода, дойдоха кражбите на парите от европрограмите за земеделието

Вероятно сега вече може да се свика хор за изпълнението на заупокойната молитва за българското земеделие. В този хор сигурно ще се включат и либерални икономисти като госпожа Св. Костадинова, която е записала в своя статия, че “третата особеност – на сектора земеделие – е фактът, че селското стопанство е сектор със затихващи функции” и че “ние сме отворена икономика и за редица стоки е много по печелившо да се внесат отколкото да се произведат (в. “24 часа” от 29.08.2008.)“.

Не е записала обаче какво ще изнесем, за да имаме пари да внесем

Само дето българина – земеделец (доколкото е останал по тези земи) е жилав екземпляр. Все още иска да работи, че и протестира. Може би все пак трябва да се опита и с ДДТ? – за информация на по-младите това бе инсектицид, който се ползваше в земеделието, и който се оказа впоследствие, че по качествено трови хората отколкото насекомите.

ПЕТЪР ДИКОВ: 7*. За няколко мандата повече
Летен ретро маратон – 14.05.2009

ПЕТЪР ДИКОВ: 6. По-дълго за късата памет
Летен ретро маратон – 06.10.2009

ПЕТЪР ДИКОВ: 5. Администрацията – не стреляйте по пианиста, той толкова може…
Летен ретро маратон – 12.09.2008

ПЕТЪР ДИКОВ: 4. Равнис по Хърватска
Летен ретро маратон – 03.06.2009

ПЕТЪР ДИКОВ: 3. Закони за частна полза
Летен ретро маратон – 12.03.2011

ПЕТЪР ДИКОВ: 2. Протестът в квартал „Гевгелийски“ или как шестдесет години лъжи ни направиха перфектните егоисти
Летен ретро маратон – 07.04.2009

ПЕТЪР ДИКОВ: 1. Престъпление и наказание
Летен ретро маратон – 25.06.2009

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter