Писма до Отеца Паисия
1. НeКОИ СаОБРЪЖЕНИЯ ПО ПЪРВИТЕ ТИ ПИТАНИЯ



Георги Апостолов

Уважаеми г-н Хилендарски,

В своята „История славянобългарская“ ти питаш „О, неразумний юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин?“

Аз, значи, имам некой саобръжения и питания по твоето питане. Първо ме наричаш „неразумний“! Как да съм „разумний“, като твоите днешни колеги – експерти, учители, управляващи образованието, политици, с неоценима помощ от други чуждоземни колеги-експерти и наши доброжелатели, прекроиха историята в учебниците, та вече не знам, ни какво е било през Средновековието, ни преди това, а за после да не говорим. Ше рече, аз не приемам себе си за „неразумний“, щото съм разумен толкова, колкото ме учат в школото – наш`то, родното, нали така? Защото школото дава разума, ама като гледам, мои съученици дето сме завършили същото школо, станаха даскали, та не знам скоро дали ще намериш по-разумний.

За „юроде“, това не го знам точно какво е, но един, беше министър на културата, каза, че не ставаме „за чеп за зеле“, друг – професор, депутат, ни нарече „дебиле“, сигурно и ти тогава, някога си, си имал нещо такова изпредвид, но от твоето време няма изследвания на агенция за някаква образованост и книжовна изученост. Та за юрода, може и да си прав, но значи и тогава е имало дупки в книжнината, май благодарение на южните комшии и други техни помощници, само дето сега специалистите са изотвъд континента ни, па и от него, даже.

Ама `ше ми е интересно, какво шъ са получи от съешването на дебил и чеп за зеле, може политик или депутат, знам ли какво ша излезне, ама требе да се опита?

Питаш: „поради що се срамиш“? Е, как нема да се срамим, като сме първенци по болести, умрелости, престъпности и завистничество. Като кандидатираха една наша госпожа за ООН-то, с братска помощ се навре още една, та да провали първата. И успе! Не стана ни едната, ни другата, ама на втората за доживотна благодарност, й дадоха голема длъжност зад една Висока порта. Е, кажи, г-н Хилендарски, това не е ли за срам, а?

Шъ речеш не срам, ами резил! Резил, ама `де тоя резил, да гушнеш двайсе` милиона евра, дето го пише по сайтовете. Платиха й да скрои кюляфа на първата. Айде да видим сега как да я е срам, като иде на Малдиво, като си уреди живото и децата дорде твоята история стане на илядо години, брате Паисий, това е. Ти шъ речеш, грешно е, грешно е, ама я заедно с родата тия пари нема да ги видим, до края на свето.

Като как да не ме е срам, като целия народ гледа как се краде от европейски пари, от заплати на хората, от хазната, от банките, от проектите, от магистралите, от бабички и старци, а виновни нема и нема. Сички праведни, кръстат се редовно пред камерите, режат лентички и венци разнасят насам-натам. Не е ли срам това, а, кажи сега, не е ли?!

У чужбина ни имат `сички за мургави джебчии и те гледат като пладнешки обирджия, ако кажеш, че си българин. Та се снискаме, докато некой ни `земе на работа, и зорлем се правим на ингилизирани по заднио край на континенто. Не е ли за срамотите тая работа, а, г-н Хилендарски?

Как да се наричаш като си в общия кюп, айде, кажи как? Ни си научен, анатемосан си от европейските ценности, па кой ще те пита, каква ти е историята, като ти гледа съдраните гащи днеска?! Тя твоята история е написана там, на съдраните ти гащи, я!

От ЕС ни пращат макарони, по стандарт – криви, та да си гледаме бъдещето, а през тех се не види ни утрето, ни вчерато, да ти кажем, въобще се не види, ако не знаеш, г-н Хилендарски.

В`ерно, ако си на червенио килим, там се гордееш, ама ти свири музика и те приемат с почести. Така е, ама `сички не мо`е да сме на червенио килим, нема как, а и место нема. То и това е за парлама. Срещат ни, свират „милата родината” ама какво си мислат, като ни гледат срамотиите, само они си знаат.

Гледам и млади момчета професорчета. В науката ни има по света ей, и в пеенето, абе къде ли не сме, това добре. За гордост е! Ама като видиш лидерите на партиите как се плюват и храчат, и в парламента, и по телевизора,  и у фейса, кой краднал, кой бил мафия, кой се борил за народо, кой против него, кой си направил палат, с парите на хората, кой вдигнал вила по наши бивши земи, абе да се чудиш, да се гордееш ли, да се правиш на извънземен ли, или да се маскираш като снежен човек? Сега така стана, че избират кебапчетата. Който повече плати, печели, това е отче, н`ема какво да се лъж`еме.

Те затова от Северозапада, край Дунава, рекоха да се присъединат към северните комшии, по-справедливо било там. Е, като нема барем справедливо Отечество, каков да се наречеш, а, г-н Хилендарски?

Та гледам и ония, кадърните наши момчета и момичета, и они се снискат, работ`ат за световната наука, ама за нас файда има ли, а? Или `се другите държави, че печелат от българските умници, май така иде работата?

Та добре си я сбрал и написал ти историята ни, ама ако речеш сега да я опишеш, не знам брате, каква ще я изкараш, не знам.

И накрая да те питам и аз – „поради що… “Това малко нещо ми намирисва на руско влияние, да ти кажа, което днеска не е най-правилното на наша територия. Не знам и г-н Сорос, дето прекроява истории и географий, какво мисли по въпроса, ама сигурно не е най-доброто, защото и в сегашните учебници си поставен под съмнение, това между нас де, нали г-н Хилендарски.

С уважение,

Бай Онзи – Разумний

Copy/Paste от оригинала
Георги Апостолов

 

 

 

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter