Слушам по радиото интервю с културния министър. Разпитват го за скандалите около Народния театър и в крайна сметка журналист и министър пъргаво и предвидимо стигат до класическия извод:

Спешно ни трябва Закон за сценичните изкуства

Закон за сценичните изкуства е добро начало за поредица от закони, които да сложат най-накрая ред в културата. Може да се продължи със закони за визуалните изкуства (отделни закони за приложните и изящните – съответно  Закон за графиката, Закон за скулптурата, Закон за дърворезбата, Закон за керамиката, Закон за стъклописта и т.н.).

Законите за музиката също са на дневен ред

Там законотворците също могат да подходят систематично по жанрове – около 50 закона може би ще стигнат на първо време.

Изглежда много, но някои от музикалните закони навярно няма да бъдат кой знае колко обемисти, защото ще уреждат обществени отношения от не толкова фундаментален характер – например  законите за жанровете дъбстеп и ска.

Литературата и нейните жанрове също стенат от гнета на дерегулацията и държавната абдикация, тръпнат и чакат своите отделни закони.

Толкова години как не успяхме да уредим поне кратките жанрове с един общ закон за хайкуто и епиграмата, а ги оставихме в хищните лапи на пазарния хаос?

А как да работи културата без един ясен Закон за творческото вдъхновение?

Без Наредба за красотата и естетическото удовлетворение?

Къде са законовите дефиниции и съответните регистри за гении (съответно – “признати”, “непризнати” и “изпреварили времето си”)?

Известно предизвикателство ще бъде може би Законът за народната музика…

Даваме ли си изобщо сметка за проблемите на кавало-дудучната промишленост? Трябва ли да започнат масови протести на производителите на потури и елечета с гайтани, или да преживеем поредния срив на доставките на кожа за тъпани, за да си дадем сметка за мащаба на кризата, резултат от липсата на законова регулация???

Мълчите. Позорно мълчите.

Прочетено във фейсбук профила Пламен Сивов