Съдейки по патриотичната издателска продукция, нашите предци са се занимавали основно с кодиране – един  труден, мъчителен процес, оставил дълбок и трагичен отпечатък върху народната душа.

Едно време хората са нямали никакво време за простички, човешки неща – всяка тяхна минута е била посветена на това да се предпазят да не направят нещо ей така, ачик-ачик.

Това е истинското обяснение на нашата национална драма – титаничното напрежение да не се изтървеш да извършиш някакво действие без задна и дълбока мисъл, която на всичкото отгоре трябва да скриеш така умело, че да те разберат само малцина далечни потомци, автори на популярни издания.

Не може да си дюлгерин и просто така да си редиш кирпича.

Не може да друсаш ръченици и да не кодираш тайните на битието в 7/8.

Чувствам се непълноценен – как пък едно нещо не мога да кодирам аз, какъв българин съм изобщо?

Мисля слоганът на някоя нова патриотична формация да бъде:

“Ти, българино! Да, точно ти! Какво кодира днес?”

Прочетено във фейсбук профила: Пламен Сивов