ГАУДЕАМУС ИГИТУР*: 87. Студентският град – библиотеки или дискотеки
Част първа, при която 40-то Народно събрание на 26.05.2009 г. ПРЕДЛОЖИ вместо да ВЪЗЛОЖИ

Мораториумът, гласуван предизборно от Народното събрание в края на май 2009 г., бе отменен от Конституционния съд чак в средата на 2014 г., но като че ли именно той стабилизира схемите и даде възможност за продължаването им и до днес…

В общи линии се заявяваше формално, как се проявява грижа за обществените интереси, но реално зад кадър всъщност се целеше да се запази статуквото (таз модерна дума), да се пречи на цялостния план и всичко да продължи по старому. Грижата тогава се лееше от всякъде – като се започне от депутатите, продължи се през правителството и министрите и се стигне до управлението на Висшите училища.

Правеха се срещи, даваха се идеи, „управляваха“ се процеси

При тези срещи обяснявах, че реално пазарът управлява процесите. Дискотеките и казината ще се увеличават, защото явно има търсене, а законите на пазарното стопанство казват, че търсенето определя предлагането. Защото един студент – младеж или девойка, ако тръгне по кривия път на чалга-пазара и за една нощ изкарва половин заплата на начинаещ завършил висшист, така ще е. Всички се обиждаха от тези думи и твърдяха, че общината е виновна, задето разрешава подобно насищане с такива обекти и презастрояване на територията.

А всъщност ситуацията бе следната:

– почти всички помещения, в които се вихреха дискотеки или по-скоро чалготеки в Студентския град бяха собственост на университетите, които ги отдаваха под наем. Ректорите тихомълком обясняваха, че така успявали да закърпят скромния си бюджет;

– държавата през механизмите на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, ударно възстановяваше „земеделски“ земи на територията на Студентски град;

– гражданската съпротива срещу процесите в тази територия бе относително ниска, защото основните ощетени – студентите, са временно пребиваващи и нямат дългосрочен интерес. По скоро имаше тенденция за зараждане на съпротива от новите обитатели на Студентски град – собствениците на апартаменти в новопостроените жилищни сгради.

Общината също не беше невинна

Доста на брой терени в периода 1995 г. – 2005 г. са били актувани за общински, апортирани в „Софийски имоти“ ЕАД, в „Студентски пазар“ ЕАД или в други общински дружества и след това продавани или заменяни за апартаменти в Обеля и Надежда на частни фирми.

Само в „Студентски пазар“ ЕАД са били апортирани повече от 50 имота

Масово се разрешаваха от районната администрация и се изграждаха т. н. временни преместваеми обекти – павилиони, будки, сергии, като в този списък имаше включително и заведения – една не малка част от които и разрешени, и построени в нарушение на правилата и нормите.

Най-култовия и добил широка известност случай бе с дискотека „Амнезия“. До тази дискотека в ранните часове на 5 декември 2008 г. бе убит студентът Стоян Балтов. Убийството отприщи недоволство сред студентите и те за първи път поискаха обяснение за наличния хаос в района.

Разбира се към недоволството веднага се прикачиха и политици

Спешната проверка, която направихме по случая показа, че при разрешено „временно преместваемо съоръжение“ от 200 кв.м. (?), е налична масивна постройка с площ над 700 кв.м., която няма нищо общо нито с временно, нито с преместваемо, още по- малко със съоръжение…

Всички материали от проверката бяха предадени на ДНСК с предложение за събаряне. Тогава ДНСК бе структура по закон, която имаше право да разпореди това. Естествено заповедта за премахване бе оспорвана в съда от собствениците. В продължение на 3 месеца делото се бави – заболяване  и оттегляне на вещи лица, оспорване на експертизата и други законосъобразни причини. Специално по това дело на заседанията и на първа, и на втора инстанция ходех лично, защото бях убеден, че резултатът от него ще е важен за по-нататъшната ни работа и за уважението и респекта към закона, нормите и общината.

В първоинстанционния съд съдийката уважи молбата ми да изкажа становище и аз обясних, че ако се приемат мотивите на четиримата (!) адвокати на фирмата собственик на обекта, че обектът е преместваем, то за преместваем обект следва да се счете и Хеопсовата пирамида, защото и тя може да се разглоби и премести.

Финалът на делото бе успешен за общината и съдът постанови, че обектът е незаконен. В последния ден за доброволно премахване на обекта, което предписахме – 19  май 2010 г., собственикът започна да го разрушава.

В тази обстановка през 2008 г. възложихме изработването на цялостен Подробен устройствен план. Планът трябваше да се прави в екстремни условия – неясноти в кадастъра, политически натиск, студентско недоволство, недоволството на новите собственици на земя и всичко това при продължаващи процеси на разрушаване  структурата на Студентския град.

Независимо от тези проблеми екип от общинската „Софпроект ОГП“ – тогава все още беше сериозна проектантска структура, работеща за Столична община – с ръководител арх. Яни Вълканов, успя да се справи и изработи един балансиран спрямо разнопосочните интереси план. Проектът разбира се, както бе практиката тогава, бе подложен на широко обществено обсъждане. За мен бе учудващо, че за разлика от обсъжданията на цялостните планове на жилищните комплекси, в Студентски град присъстваха основно новите собственици на терени, които естествено искаха да реализират имотите си, като ги застроят. И те естествено недоволстваха, че доста от възстановените им имоти се предвиждат за отчуждаване в полза на университетите и предложените университетски кампуси и за запазване на зелените площи.

Засегнатите от това възможно бъдещо масово строителство – университетите и студентите, ги нямаше

След инициирана от мен среща с ректорите, на следващото обсъждане все пак се явиха и техни представители.

Независимо от съпротивата – явна или тайна (добре скрита), планът успя да заложи идеите за седем студентски кампуса, които са с възможност за действието им като затворени комплекси, както и да осигури защитата на терените на Лесотехническия и на Икономическия университет и на Спортната академия и изградените зелени площи.

Планът бе приет с решение 468 на 22.07.2010 г. от Столичния общински съвет, но сагата продължи – от едната страна със съдебни обжалвания от засегнати собственици, от друга с действията на държавата – наложен мораториум върху сделките, продължаващ хаос с кадастъра и незаинтересованост за придвижване на отчуждителни процедури за публична държавна собственост.

Кампусите не се случиха, терените на университетите продължават да са под риск, масовото строителство като че ли се засилва, а цялостния план на Студентски град стои в сайта на НАГ, но със статус

“В процедура – разглеждане от ОЕСУТ и корекции“…,

В същото време обаче се стартират обекти като плана да е в сила… включително и по вече бившите отклонения от нормите по чл. 27, ал. 3, уж изменен, пък се прилага по старому…

И те така… видимо скоро няма да има библиотеки, но като че ли модата на чалготеките минава…вероятно за да дойдат следващите модни забавления в така наречения Студентски град…

*Епиграма на сатирика Турхан Расиев