В края на двувековното Византийско владичество над българските земи братята Йоан Асен I и Теодор, с династично име Петър IV, на 26 октомври 1185 г., празник на Свети Димитър Солунски Мироточиви, когото братята считат за свой покровител, обявяват Търновград за столица, възобновяват българската държава и поставят началото на Второто българско царство.

След разгрома на византийската армия на Исак II Ангел в Тревненския проход, завземането на Сердика и селищата по Горна Струма, разгрома на унгарските войски на Бела III и освобождаването от унгарците на Ниш, Поморавието, Белградската и Браничевската области България възвръща позициите си на балкански хегемон. Йоан Асен I пренася мощите на Свети Иван Рилски от София в Търновград.

Монета на братята Асен и Петър

Това е най-критичният период за Византия преди унищожаването ѝ от Османската империя. В Константинопол избухва въстание заради покровителството на италианските търговци, изклани са католиците, Кипър и Тесалия не се подчиняват на властта в столицата, България и Сърбия възстановяват независимостта си, католическите рицари от Четвъртия кръстоносен поход превземат Константинопол и Византия се разпада на Латинска империя и Ахейско княжество. Йоан Асен I е убит през 1196 от болярина Иванко, подкупен според Никита Хониат от византийците чрез пленения от българите севастократор Исак.

Петър IV управлява още една година, след което е наследен от най-малкия брат на Асеневци – Калоян  Ромеубиеца, признат от папа Инокентий III за цар на българи и власи.

Но това не е краят на многовековното противостоене между българи и гърци. Седемстотин години след въстанието на Асен и Петър Недялко Стоянов Бойкикев, роден на 26 октомври 1820 в Кучевище, Скопска Църна гора, с духовно име Натанаил, Охридски (1872 – 1880) и Пловдивски митрополит  (1891 – 1906), пише по повод противогръцкото движение в Скопската епархия:

“Ревностьта на сичкитѣ бѣлокапцы които ся нарицатъ скопски черногорцы, искала е да види друго по-голѣмо дѣло народно. Они сознавали себеси за чисты Българе, гдѣ-то и до днесь непроникло гръчко слово, това искали са да видятъ и въ всички Епархіалны села и градища Български. Това они желали, това и постигли. Въ нѣколко дни возбудили они ревность за това нѣщо въ всички селяны и гражданы Българы.“

Натанаил през 1892, фото Димитър Карастоянов

Натанаил е един от организаторите на Кресненско-Разложкото въстание на македонските българи през 1878 г.