#ВсекиДневно с Ivan Delcheff
Последните Шишмановци*
Краят на Второто българско царство


Иван Делчев

На 3 юни 1395 г.  в крепостта Никопол е убит цар Иван Шишман след падането на крепостта, прекарал последните две години от живота си като османски васал и управител на Никопол. Османлиите нападат крепостта поради съюза на Иван Шишман с унгарския крал Сигизмунд Люксембургски и помощта, която българският цар оказва на влашкия владетел Мирча Стари, успял да победи османците в битката при Ровине във Влахия.

В това сражение загиват и османските васали Константин Драгаш, управител на Велбъжд и прословутия крал на Прилепското кралство Крали Марко. Цар Иван Шишман, царувал от 1371 до 1395 г., е син на цар Иван Александър и еврейката Теодора, за която в Бориловия синодик пише:

На Теодора, благочестивата царица на великия цар Иван Александър, която бе от еврейски род, приела след това светото кръщение и запазила цяла благочестивата си вяра, обновителка на много църкви, въздигнала различни манастири, майка на великия цар Иван Шишман, вечна памет.”

В Рилската грамота пълният титул на царя гласи:

Йоан Шишман, в Христа Бога благоверен цар на всички българи и гърци”.

Към края на своето управление той се назовава “Господин Търновски”, което понижаване на владетелското достойнство е в полза на неговия брат Иван Срацимир, определен от баща му Иван Алексанър за самостоятелен владетел на Видинската област, пленен от османците през 1396 г. и заточен в Бурса, където умира следващата година.

Рилската грамота, съхранявана в Рилския манастир – ІѠ ШИШМАНЬ В ХА БА БЛГОВѢРНЫИ ЦРЬ И САМОДРЬЖЕЦЬ ВЪСѢМ БЛЬГАРОМЬ И ГРЬКОМЬ

 

 

∗Последните Шишмановци by Вера Мутафчиева | Goodreads

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter