Поредицата #МалкиСофийскиИстории е автобиографична и ще проследи редица бивалици и небивалици, с които арх. Петър Диков се е сблъскал като главен архитект на София от 09.02.2006 до 08. 02. 2016 година. Тепърва, след като прочете историите, предстои публиката да реши няма ли да сложи едно подзаглавие на поредицата – „Житие и  страдания грешнаго главнаго архитекта“, по примера на големия и може би вече малко известен за широката публика български възрожденец Софроний Врачански.

АНАЛИЗИ БГ

ПО-ВИСОКО НЕМА… : 41. Витошка – част първа
Пешеходна зона в центъра на София – мисия (не)възможна

По време на реализацията на пешеходната зона Витошка, както и след това, имаше много интересни и любопитни случки и събития. И в тази втора част ще се опитам да разкажа за част от тях.

В първия етап на реализация на пешеходната зона, която се финансира и изгради от изпълнителите на метрото, двете фирми си разделиха изпълнението:

Фирма „Трейс“ от бул. „Патриарх Евтимий“ до ул. „Аспарух“, а фирма „Доуш“ от ул. „Аспарух“ до ул. „Неофит Рилски“

При едно от моите посещения на обекта – без  да ми е работа, аз минавах поне два пъти в седмицата, познавах и работниците, и обектовите ръководители – попаднах  на спор между двамата изпълнители за начина на полагане на клинкера.

Обектовият ръководител на фирма „Трейс“ твърдеше, че клинкерът трябва да се лепи с циментова смес…

…А, този от фирма „Доуш“ обясняваше, че този клинкер, понеже е турски и те са работили с такъв, се полага върху пясъчно легло…

Решението бе Соломоново – всяка  от фирмите да го положи съгласно проекта и според начина, който те смятат за правилен

При тази ситуация се появи проблем при отсечката на фирма „Трейс“ – тъй  като разстоянията между водещите каменни ивици бяха сметнати за полагане с фуга 5 мм., а при лепене фуга нямаше.

В следващите етапи по предписание на производителя на избрания клинкер – голяма немска фирма, полагането се направи върху пясъчно легло.

При изпълнението обаче, въпреки многократните изискания на проектантите, бе използван речен пясък, а не сипица.

А второ изричното указание на немските производители – да  не се третира зимно време настилката със сол или луга, а само с едър пясък –  явно  не се спазва…

И резултатът за съжаление е много видим…

По настилките имаше и друг интересен избор – линейните отводнителни улеи. В първата отсечка те бяха избрани и доставени от изпълнителите – монолитни, от полимер бетон, с ревизия през 20 метра и с доста широки отвори на решетката за пешеходна зона.

Следващите два етапа – ул. „Неофит Рилски“ – ул. „Солунска“ и ул. „Солунска“ – ул. „Алабин“ по проект трябваше да бъдат с полимерни улеи с чугунени решетки, които се демонтират, за да дадат възможност за почистване, при това  с отвори, в които да не пропадат както краката на столовете, така и тънките токчета на дамските обувки.

Реализацията на проекта и окончателното решение за материалите обаче бяха в ръцете на възложителя и по тази причина, независимо както от настояването  на проектантите, както и моето настояване, бяха избрани отново същите полимер бетонови улеи.

По-късно разбрах, че те са предназначени за тежко автомобилно движение, при това доста по-скъпи, по неудобни и без възможност за почистване…

Сега, ако се загледате, там където се поставят столове на заведения –  решетките са покрити с допълнителни метални листи, за да не пропадат краката на столовете в широките отвори.

При това, въпреки че заради проектните черни чугунени решетки, ивиците до тях бяха предвидени със сивочерен клинкер… е те така и не се изпълниха…

Голям проблем бяха и съществуващите дървета…

Нарочно проучване показа, че близо половината от тях са болни, поради което е по-добре да се подменят. От страх заради гражданска реакция се взе решение да се премахнат само изсъхналите и да се засадят отново дървета, които навремето са били унищожени. Така бяха засадени повече от 40 нови дървета. Любопитното е, че за вече 10 години болните дървета оцеляват, дори някои видимо се подобряват.

Явно пешеходната зона и на тях им се отразява добре…

При ремонта, един от „естетическите“ въпроси бе оформянето на необходимата зона без настилка около дърветата. Върху която бе направена и поливна система, с тръби за капково напояване. Един от проблемите беше как да се  оформи  контурът върху тази зона?

В първата отсечка контурът беше направен със специални клинкерни павета, които имаха и предвиден детайл за ъгъла…

В следващите части се търсеха случайни варианти и ефектът бе несъмнено лош

Най-доброто оформление на самия квадрат около дърветата без съмнение бе стандартното решение, прилагано масово за централните булеварди на София в първата половина на миналия век – лети чугунени решетки. Оказа се обаче, че цената е неприемлива, както  за възложителя, така и за изпълнителя.

Предложих на изпълнителите тези площи да запълнят с бели кръгли камъчета, които стоят добре и са относително евтини.

Тогава дойде човек от полицията, за да ме предупреди да не настоявам за такова решение

Причината бе куриозна – по това време вървяха протестите срещу правителството на Орешарски и протестиращите, които преминаваха по Витошка към площад „Независимост“…

Протестърите щели да си пълнят джобовете с тези камъни и да ги хвърлят по Министерски съвет. Имало единични случаи, при които явно собственици на заведения са решили да подобрят естетиката около тях и са поставили такива камъни…

Както по време на ремонта на Витошка, така и след неговото завършване, имаше много и различни мнения

“Група Град” и Спасителите на София бяха най-активни в своите критики и персонални обвинения към мен…

Веднага след завършването на първата отсечка от бул. „Патриарх Евтимий“ до ул. „Неофит Рилски“, “Група Град” със специална акция, отразена напоително от много медии, определиха ремонта като „боза“, за която вината е изцяло моя.

Имаше и модерен начин на представяне – „флашмоб“ с хиляда бутилки боза.

Тогава със стил „боза“ бяха определени и спирките на метрото, и площадчето при Попа, и входа към Южния парк. Впрочем, като споменах Южния парк, се сетих, че от

Камарата на архитектите в България – Регионална колегия София – град

ме приканват да участвам в международния конкурс за пешеходен мост над ул. „Бяла Черква“ между втора и трета част на Южен парк.

Идва ми на ум народната приказка:

„Всичката Мара втасала, само пешеходния си мост не сресала…“.

Като споменах тези две групи високи естети, не мога да отмина, разбира се и фонтана на Витошка и Парчевич. Този фонтан, по-късно наречен от Спасителите на София в моя чест „пъпката на Диков“, бе предвиден да внесе малко хлад в един булевард, ориентиран точно на юг и особено през лятото доста горещ по обед. Той обаче още в началото събра възражения и протести:

Някои  протестираха, че ще пречи на шествията по Витошка, други, че шумът на водата им пречи да спят

Фонтанът бе предвиден като „сух“, т.е. без водно огледало. За „бумбалото“, както по-учтиво го беше нарекла една видна журналистка от Пиринска Македония, обаче изпълнителите допуснаха редица грешки. След като не бяха уверени в изпълнението си, те направиха борд по целия контур на фонтана до водовземните решетки.

При това не оставиха възможност за дистанционно управление на фонтана Накрая, въпреки моите предупреждения, вместо скрити дюзи, поставиха стърчащи масивни месингови части, които бяха откъртени и откраднати още първата седмица след пускането му.

Е, комично църкащите струйки вода от скъсаните тръби бяха прекрасен повод за джедаите от “Група Град” да се нахвърлят върху Дарт Вейдър от „Империята“, сиреч мен…

А този фонтан не беше единствен. Пред ритуалната зала в северната част на Витошка имаше предвиден още един, който дори беше изграден в подземната си част.

Впоследствие от предизвикания уплах в ръководството на общината при атаките срещу първия фонтан, другият не бе довършен в надземната си част, което на мен вероятно ми спести втора пъпка или направо обрив…

Колкото и да звучи еретично,  и досега смятам, че с поправка на грешките фонтанът щеше да бъде добро решение…

Имаше и любопитни други мнения. Например дамата от едно известно артистично семейство, живеещо на булеварда, също неколкократно изказваше лично на кмета неудовлетворението си от ремонта на булеварда.

Когато обаче реконструкцията бе завършена и една вечер седяхме със съпруга ѝ да пием по бира в кафене пред тях, тази дама, която аз много харесвам, слезе при нас, като разказа как три месеца по-рано им били на гости две семейства от Франция.

Та, те, след като ги разходили ,разбира се, и по Витошка…

Тя, те французите споделили, как това е най-хубавата пешеходна зона, която са били виждали. Пък били наобиколили много свят. При това мнение на гостите им от Франция, тази доскорошна опонентка ми заяви, че повече нямало да каже и дума срещу Витошка…

Още един случай пак там, пак на бира. При мен дойде един прочут наш художник, за да ми съобщи, че имам специални поздрави от тъща му. Когато му казах, че не я познавам, той с усмивка ми отговори: 

 – И тя не те познава, но понеже след реконструкцията на булеварда цената на апартамента ѝ на Витошка се вдигнала двойно, ми поръча да ти предам поздрави и благодарности…

Няколко думи и за „преместваемите обекти“. Всички проекти, които се внасяха в НАГ от 2013 г. до 2015 г., се одобряваха с две условия:

 Без остъкляване“; 

Без „колони по контура.

Забраната за подиуми бе записана в специфичните правила. Новото, което навлезе масово е, че всички навеси станаха стъклени аквариуми с климатик, ново застрояване, а не площи от пешеходната зона Витошка…

Подобна е и ситуацията с пейките и местата за сядане извън заведенията…

Именно с грижа за тях едни спасители през 2014 г. ми искаха оставката, защото заведенията завзели пейките…

Странно защо сега, когато навесите се размножиха почти двойно, повечето от тях станаха къщи, не се грижат вече за разхождащите се обикновени граждани…

Имаше и екзотични идеи. Например идеята на Витошка да се поставят т.н. градски скулптури – фигури на видни българи в човешки ръст без постамент, в естествени пози.

С помощта на БГ радио в края на 2013 г. бе направена анкета и бяха избрани 20 известни личности, чиито скулптури да се поставят на пешеходната зона.

В преобладаващата си част избраните в анкетата бяха хора на изкуството – Алеко Константинов, Георги Минчев, Георги Калоянчев, Емил Димитров, Тодор Колев…

От тази идея като първа реализация бе направен опит да се обединят в обща композиция фигурите на Алеко Константинов и Георги Калоянчев в ролята на Бай Ганьо.

Първият конкурс се проведе в средата на 2014 г. На този конкурс аз имах проект – фаворит, но журито избра друг. Той събра много критики и конкурсът бе анулиран. В края на 2015 г. се проведе нов, в който Алеко вече беше сам. Така в средата на 2016 г. се появи първата фигура на Витошка – една прекрасна скулптура, при която вече много хора си правят снимки…

Постави се едно добро начало, което за съжаление остана само начало вече седем години…

Друга екзотична идея бе да се постави в началото при ул. „Алабин“ един ретро трамвай, който да напомня за трамвая по булеварда и да работи като кафене. Бяхме договорили с Трамвайното депо доставката на ретро мотриса, както и начина, по който ще се реновира и ще се постави. Поради това в тази част не се предвидиха никакви навеси, включително и за МакДоналдс, въпреки тяхното упорито настояване…

Така си останахме само с идеята…

В заключение си мисля, че бозата с баничка от 2013 г. като че ли по ми харесва от уискито с фъстъци от 2022 г.

Последното е само предположение….

Прочетете всичките #МалкиСофийскиИстории в личния блог на автора