Снимка: LOSTBULGARIA.COM. Участникът в преврата през 1886 г. генерал Георги Вазов и пленения Шукри паша. В ляво е майор Иван Вълков началник-щаб на Източния сектор, в дясно – подполковник  Симеон Добревски, началник на инженерната част, Одрин 1913 г.

В нощта на 8 срещу 9 август 1886 г. части на Струмския полк и юнкери от Военното училище влизат в София, неутрализират останалите в града военни части и обкръжават княжеския дворец.

Княз Александър I Батенберг е арестуван и принуден да подпише абдикацията си. Девет дни по-късно той е върнат на трона с контрапреврат, организиран от Стефан Стамболов, но остава княз само още девет дни след безуспешен опит за помирение с руския император Александър III, който не може да приеме участието на княза в Съединението на България.

Организаторите на преврата капитан Радко Димитриев и капитан Георги Вазов, брат на Иван Вазов, началникът на военното училище майор Петър Груев и заместникът на военния министър капитан Анастас Бендерев са убедени, че Санстефанска България може да бъде постигната само с помощта на Русия.

Заблудата, че обединенето на българските земи ще бъде постигнато с участието на Великите сили, струва през следващите десетилетия на многострадална България две национални катастрофи и допълнителна загуба на територии.

Радко Димитриев след Балканските войни става генерал от руската армия и е убит през 1918 г. от болшевиките в Северен Кавказ по заповед на чекиста Георгий Атарбеков заедно с още сто заложници, пленени от севрнокавказките части на Червената армия.

Георги Вазов се уволнява от армията с чин генерал-лейтенант през 1913 г. и безуспешно се опитва да убеди Фердинанд да запази неутралитет през Първата световна война.

Снимка: LOSTBULGARIA.COM. Генерал Радко Димитриев като командващ Трета българска армия в Чаталджа през 1912 г.