Паметник на Иларион Макариополски пред сградата на Светия Синод, София

На 25 май 1872 г. Иларион Макариополски е утвърден за търновски епископ.

Сподвижник на Георги Раковски и Неофит Бозвели, роден със светското име Стоян Стоянов Михайловски, той е брат на книжовника и общественик Никола Михайловски и чичо  на Стоян Михайловски, поетът написал стихотворението „Кирил и Методий“, превърнало се във свеучилищен български химн.

Вече  Макариополски епископ, Иларион бива пет години заточеник в Света гора под натиска на руската дипломация върху Високата порта.

Като  духовен глава на цариградските българи, по време на Великденската служба през1860 г. във все още дървената църква Свети Стефан Иларион Макариополски не споменава името на гръцкия патриарх, с което се самоопределя като предстоятел на автокефалната българска църква.

Събитието е възпроизведено във фундаменталния труд на Тончо Жечев „Българският Великден или страстите български“, 1975 г.:

„Навръх Великден, 3 април 1860 г., цариградските българи проведоха акция, която стана една от връхните точки във възрожденските борби. Още тогава Г. С. Раковски оценява толкова високо станалото, че смята този ден свят в новия български календар, ден, който трябва да се празнува всяка година. Националният календар на българите по това време е почти бяло поле, по него още няма онези кървави точки, с които отбелязваме празниците. Раковски е искал да прикове вниманието на българите към един от най-важните дни в новото ни летоброене. Но дойдоха други събития, личности, постепенно българският календар се запълни с много червени точки…“

Фото портретът на Иларион Макариополски е направен от Тома Хитров, помощник-войвода на Филип Тотю, един от първите български фотографи, официалният фотограф на Българския таен революционен комитет, на когото дължим портретите на Васил Левски, Христо Ботев, Панайот Хитов и майката на Левски Гина Кунчева.