Тримата големи през Втората световна война, стоп кадър National Geographic

Лауреатът на Нобелова награда за литература през 1953 г., виновник за британската катастрофа при Галиполи през Първата световна война като Първи лорд на адмиралтейството, министър-председател на военновременния британски кабинет през Втората световна война, сър Уинстън Ленърд Спенсър Чърчил е роден на 30 ноември 1874 г. в двореца Бленъм, Уудсток, Оксфордшър.

За разлика от американския генерал Айзенхауер, признат за победител от своята нация във войната срещу Третия Райх и избран два пъти за президент на Съединените щати, Чърчил е свален на изборите през 1945 г. веднага след войната, като е бил абсолютно уверен в своята популярност и дори е предизвикал предсрочни избори.

Считайки, че е успял да убеди американския президент Франклин Рузвелт да се намеси във войната срещу Райха, всъщност Чърчил не е разбрал, че Рузвелт има свой план за следвоенна хегемония на Съединените щати и се оказва, че цената на американската спасителна намеса е унищожаването на Британската империя.

Рузвелт и Чърчил на църковна служба на борда на британския военен кораб „Принцът на Уелс“, 1941 г.

На съвестта на Чърчил тежат решения като безсмислената бомбардировка на Дрезден, при която загиват десетки хиляди цивилни жертви, а германският историк Йорг Фридрих счита, че решението на Уинстън Чърчил да бомбардира съкрушената Германия между януари и май 1945 г. е военно престъпление.

Бележката, съставена от Чърчил, определила на среща между Чърчил и Сталин на 9 октомври 1944 г., четири месеца преди Ялтенската конференция, процентите на влияние на СССР и Запада върху страните от Източна Европа: за СССР – Румъния 90%, Гърция 10%, Югославия 50%, Унгария 50%, България 75%. Бележката е показана на изложба на Националния британски архив в Лондон през 2019 година.

След войната в реч в Цюрих, произнесена на 19 септември 1946, Чърчил заявява:

“Трябва да построим един вид Съединени европейски щати. Само по този начин стотици милиони трудещи се ще могат да си върнат простите радости и надежди, които правят живота да си струва да се живее.”

Реалните му политически ходове обаче са свързани със стремежа за британска независимост от Европейската общност за въглища и стомана, на която гледа като на френско-германски проект. Той вижда мястото на Великобритания отделно от континента, с много повече общо със страните от Британската общност и със Съединените щати, така наречената Англосфера.

Така Чърчил спомага за оформянето на британския изолационизъм, генетичният код на днешния Брекзит, породен в сянката на славата на изчезналата империя.