Разделена България след Берлинския конгрес – литография на Николай Павлович

Разпадът на османската власт в Македония след Берлинския договор е засилен от турската бежанска вълна от България, Босна и Херцеговина. В Одринско, Леринско и Костурско действат и гръцки андартски чети, които тероризират българите и ги принуждават да се откажат от училищата си и националната църква. Засилва се пропагандата на униатите за приобщаване на българите към римокатолицизма. Насилието над македонските българи от няколко посоки предизвиква организирана съпротива, която предопределя за десетилетия бунтарския образ и устойчивото съзнание за обща историческа съдба на това откъснато от България население. Отхвърлянето на Берлинския договор и присъединяването на Македония към Княжество България става национална задача на македонските българи. Това обаче би създало българска хегемония на Балканите, което никоя от великите сили няма да допусне и тази политика неотменно се следва и до сега. Появата на македонска държавност през 20 век е само част от поддържането на този постоянен конфликт, в който участват етнически, исторически и религиозни идеологеми, особено ефективни в комбинация. Един от трагичните епизоди в тази обречена битка за обединението на България е Кресненско-Разложкото въстание.

На 5 октомври 1878 османския гарнизон при кресненските ханове е победен в осемнадесетчасова битка от четите на Стоян войвода, Тодор Паласкаря, Кочо Лютата и други под командването на главния войвода Адам Калмиков с числен състав около четиристотин души и въстанието обхваща Кресненското дефиле и Разложката котловина.

Главни организатори на въстанието са митрополит Натанаил Охридски, архимандрит Методий Кусев и митрополит Кирил Скопски, а решението за въстанието е взето месец по-рано в Рилския манастир, в което освен църковните дейци участват и македонски войводи. Учредителното събрание във Велико Търново е посетено от делегация на въстаническото ръководство, но Княжество България не е в състояние да окаже помощ в сложната международна обстановка.

Няколко месеца по-късно въстанието е потушено с обичайните за такива събития зверства и 25000 български бежанци напускат Мелнишко, Горноджумайско и Разложко и пристигат в Княжество България.

Натанаил, охридски митрополит (1872-1880) и пловдивски митрополит (1891-1906), фотография от Димитър Карастоянов, един от първите български военни фотокореспонденти.