Държавните глави на над 80 държави и световни организации присъстваха на церемонията в Париж, с която се отбеляза краят на Първата световна война, съобщават информационните агенции. Сред поканените са генералният секретар на ООН Антонио Гутериш, генералният директор на ЮНЕСКО Одри Азуле, председателят на Европейския парламент Антонио Таяни, президентите на Америка и Русия Доналд Тръмп и Владимир Путин, канцлерът на Германия Ангела Меркел и редица други. По покана на президента Макрон, в Париж беше и българският държавен глава Румен Радев.

Първата световна война отнема живота на 18,6 милиона души, включително на 1,7 милиона – във Франция, на 2,4 милиона – в Германия, 3,3 милиона – в Русия. В последния ден на този грандиозен конфликт са убити и изчезнали 11 хиляди души.

Най-съдбоносният конфликт в историята

Александър Стоянов

Когато в първите летни дни на 1914 г., атентаторът Гаврило Принцип убива престолонаследника на Австро-Унгария в Сараево, той несъмнено се е надявал да предизвика пожар. Пожар, който да привлече вниманието на света към каузата на сърбите в Босна и Херцеговина.

Пожарът, който Принцип запалва обаче, се разпространява със скорост и в мащаби, които никой човек в тогавашна Европа не е можел да предвиди. Само за два-три месеца всички Велики сили се оказват във война помежду си. Правителствата бързат да успокоят гражданите – войната ще свърши до Коледа.

Прави са за празника, пропускат да уточнят, че става дума за Коледата на 1918 г.

Една от причините за тази заблуда е развоят на Балканската война. Между 1912 и 1913 г., само в рамките на няколко месеца се водят две войни на Балканите. Активните бойни действия приключват за броени седмици, а останалото е позиционна война. Прогнозите са че същото, но в по-голям мащаб, ще се случи и в новата война (която тогава все още не се нарича Световна). Четири години след като Австро-Унгария обявява война на Сърбия (28 юли1914 г.) и ефектът на доминото повлича Европа към бездната на кръвопролитията, глада и болестите, които са в сърцето на всяка война, най-сетне е подписан мир.

Войната струва на света над 16 милиона убити (според други изчисления са 20 милиона), както и още между 50 млн. и 100 млн. загинали вследствие на инфлуенцата (испански грип), разпространила се заради войната.

Икономиките на замесените държави са изтощени, а на загубилите – сринати. Три велики империи – Руската, Османската и Хабсбургската, престават да съществуват. Колониите по цял свят започват да надигат глас срещу своите европейски господари. В Русия започва революция, чийто последици ще предопределят съдбата на стотици милиони хора по цял свят.

Макар Втората световна война да е далеч по-мащабна, кървава и разрушителна, Първата световна война, наричана преди 1939 г. „Голямата война“, остава най-важният и съдбоносен конфликт в световната история.

Да се предадат адекватно причините и ходът на Голямата война в една статия е дело непосилно и ненужно.

Далеч по-интересно за съвременния читател е да разбере защо именно Първата, а не Втората световна война е по-съдбоносния конфликт от гледна точка на дълготрайни военни, социални и икономически последици. За тази цел, по-долу в няколко отделни параграфа ще очертаем основните промени, които Голямата война донася и които и досега чертаят съдбата на големи части от света.

Във военно отношение Първата световна война се явява първият наистина индустриален конфликт в човешката история. Това има огромно значение както за развитието на военните технологии, така и за отражението на войната върху обществото – като се започне от колосалния брой жертви, мине се през преструктурирането на индустрията и се стигне до поредицата нововъведения.

Трудно ще е да се изброят всички тогавашни технически достижения, които се появяват или намират за пръв път широко приложение във военното дело. Първата световна война е конфликтът, който превръща авиацията в ключов елемент от военното дело, издигайки я наравно със сухопътните сили и флота.

Войната довежда до появата на танковете, които завинаги променят облика на сухопътните конфликти. Пак по това време се появяват и първите самолетоносачи. В хода на Голямата война са разработени и основите за повечето конвенционални и неконвенционални тактики, използвани от въоръжените сили по света и до сега.

Именно поколението, израснало в окопите, след това ще ръководи военните действия по време на Втората световна война на базата на опита, придобит в Първата. Списъкът е дълъг и предълъг.

От гледна точка на индустрията, войната поставя невъобразимо напрежение на плещите на дотогавашното производство. Необходимостта от адекватно обезпечаване на въоръжените сили създава нови стратегически и логистични императиви, които предопределят връзката между производствен и военен потенциал и до ден днешен.

От обществена гледна точка, впрегнатата във войната промишленост е тази, която ражда истинската работническа класа на XX век, на която е съдено да изиграе ключова роля в политическите процеси и на изток и на запад.

Пак по тази линия се развива и движението за равенство и политически права на жените, които настояват, че след като могат да бъдат експлоатирани наравно с мъжете във фабриките, имат право и на равен глас по политическите и социалните въпроси.

Извън икономическите и социални параметри войната оказва колосално влияние върху политическото развитие на целият свят. Една от най-важните последици на Голямата война е превръщането на САЩ в световна сила, равна и дори надминаваща Великобритания и Франция – двете големи победителки в Европа.

Успоредно със САЩ, от пепелищата на Първата световна война се издига и СССР – колосалната комунистическа империя, чийто опит за изнасяне на „революцията“ зад граница ще промени завинаги хода на историята във всички части на света – като се започне от Латинска Америка и се стигне до Индокитай.

Пак на Голямата война държим създаването на съвременните граници в Близкия Изток, Северна Африка и Централна Азия. Всички конфликти в историята на тези региони са пряка последица от решенията, взети в Париж през 1918 г.

Същото важи и за колониите на Германия, прехвърлени под контрола на Великобритания и Франция и последвалите в тези колонии войни – граждански или антиколониални.

Първата световна война води до окончателната еманципация на Канада и Австралия от Великобритания и поставя основите на движението за независимост на Индия. Пак Световният конфликт е „виновен“ за началото на процеса на деколонизация в световен мащаб.

В рамките на Голямата война се заражда и японската имперска амбиция, довела през 30-те и 40-те години до кървавите войни в Индокитай, Китай и Индонезия и последвалия сблъсък със САЩ за контрол над Пасифика.

Отражения има в не по-малка степен и в Европа. Голямата война води до поредица от национални катастрофи на Стария континент. За нас българите нещата са пределно ясни – губим излаза на Егейско море, Западните покрайнини и Струмишко, армията ни е разформирована, а десетки и дори стотици хиляди бежанци, най-вече от Македония, се насочват към родината ни.

Десетки хиляди умират във войната, често се пренебрегва и броят на инвалидите. Най-тежката последица обаче остава смазването на националния дух, което и до сега остава неизлечима рана в българското национално самосъзнание.

Макар националната ни катастрофа да е важна за нас, тя съвсем не изпъква със своята трагичност, поставена редом до другите сходни процеси в Европа.

Седемдесет процента от унгарците остават да живеят извън Унгария. Германия губи около 23% от териториите и значителна част от населението си, както и всичките си колонии, а най-богатата й територия в Рейнланд е окупирана от Франция. Австрия остава едва 1/10 от своята предишна територия, а Османската империя на практика изчезва.

Новосъздадените държави също не са лишени от проблеми. Полша и Украйна ще воюват за преразпределение на своята обща граница. Чехи и словаци влизат в остри противоречия относно общата си държава. Хърватите и словенците са прехвърлени под сръбска власт без да бъдат питани, а за босненците дори не се споменава в името на новата им държава – кралство на Сърби, хървати и словенци. Същото важи и за Черна гора, която е заличена.

Като стана дума за Украйна, именно след 1918 г. се създава и националния и църковния въпроси, които в момента са актуален проблем между ЕС и Русия.

Балтийските републики Литва, Латвия и Естония също влизат в противоречия с руснаците относно граничните зони и съдбата на малцинствата – проблеми, които в момента са ключов фактор в отношенията между НАТО и Русия. Пак като резултат от ПСВ се появява и конфликтът между Гърция и Турция, който прераства в открита война през 20-те години и след това отново се разраства през 70-те относно съдбата на Кипър.

От политическа гледна точка Голямата война е пряка причина за появата на фашизма, националсоциализма, комунизма и техните течения в различните части на света.

Авторитаризмът се превръща във водещ политически модел за Европа в измерения, съпоставими със състоянието на Близкия Изток днес. Заедно с радикалните леви и десни политически течения, войната носи промяна и в разпределенията на гласоподавателите, разслоението в старите двупратийни политически модели и в крайна сметка до даването на право на глас на жените в Европа и по света. Еманципацията на жените и еманципацията на народите като цяло е един от най-важните исторически „продукти“ на Голямата война – платен с цената на много кръв и страдание.

Всички тези фактори са в основата на настоящия световен политически ред, който и до днес продължава да се движи от някои от основните принципи, залегнали в мирните преговори след края на войната.

В този смисъл, няма как да не споменем и появата на Обществото на народите, наследено след ВСВ от ООН като първи в историята, макар и със съмнителен успех, опит за налагане на една наднационална институция, която да съхрани глобалния мир и да защити човечеството от произвола на тази или онази държава.

Макар идеалите, с които Удроу Уилсън да създава ОН да са отдавна сведени до пожелателно клише в политическите изказвания на Г-20, за човечеството все пак остава надеждата, че посланията на онези, преживели Голямата война, ще доведат до създаването на свят, в който конфликтите да се решават без кръвопролития.

Александър Стоянов е доктор по история от Лайденския университет в кралство Нидерландия с тема на дисертацията „Russia Marches South: Army Reform and Military Performance in Russia’s Southern Campaigns 1695 – 1739“. Хоноруван преподавател в Нов Български университет (НБУ). Съосновател и главен редактор на електронното списание „Военна история“. Съосновател на електронния журнал за актуални военни конфликти De Re Militari. Автор на четири монографии.

Източник: WebCafe.bg