Нюрнбергските расови закони  са първата стъпка към унищожението на европейските евреи. Приети са Закон за гражданина на Райха и Закон за защита на германската кръв и германската чест. Гражданин на германския Райх може да бъде само този, който има германска или родствена на германската кръв. С тази формулировка се отнема гражданството на евреите и циганите. Забраняват се брачните съюзи между евреи и германци, а подобни бракове, сключени в други страни, са недействителни на територията на Райха. Забранява се извънбрачното съжителство на евреи и германци. Евреите нямат право да ползват цветовете на знамето на Райха и да издигат това знаме където и да е.

С постановление от 14 ноември същата година изрично се определя, че евреите не са граждани на Райха, нямат право на глас при избори и нямат право да заемат публични длъжности.

Впоследствие е въведено обозначаването на евреите със сегрегационен отличителен знак – звездата  на Давид с надпис “Евреин”.

Обозначаването има огромна роля за отхвърлянето на набелязаната група от обществото, тази група става незабележима и премахването ѝ също става незабележимо. Учудващо е колко лесно националсоциалистите са се справили с немските евреи, които векове са били уважавани членове на общността. Именно за това националсоциалистите са започнали операцията по унищожаването на евреите със законодателни актове, отчитайки преклонението на германеца пред закона.

Така германската нация, считайки се в началото на 20 век за най-образованата нация в света, мълчаливо приема унищожаването на шест милиона евреи и милион и половина цигани, намирайки оправдание в закона, теорията за расовата хигиена и вярата в държавните институции, каквито и да са те.