Кирил Цонев, портрет на Владимир Заимов, фрагмент

На 8 декември 1888 г. в град Кюстендил е роден генерал-полковник Владимир Заимов. Той е син на Стоян Заимов, русофил, главен апостол на Трети Врачански революционен окръг, укрил се по време на трагичната епопея на Ботевата чета и яростно критикуван за това от Захарий Стоянов.

Генерал Владимир Заимов е замесен в опита за проюгославски преврат през 1935 г.,  оправдан е поради липса на доказателства, но е уволнен от армията. По време на Втората световна война е противник срещу участието на България от страната на Тристранния пакт. Поставя се в услуга на Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на Червената армия с псевдоним “Азорский” и на 22 март 1942 г. е арестуван по подозрение в шпионаж в полза на Съветския Съюз.

Осъден е на смърт три месеца по-късно и е разстрелян в деня на издаването на смъртната присъда. В негова чест съветската артилерия по целия Източен фронт спира огъня за една минута.

Действията на генерал Владимир Заимов са косвено признати за безкористни, тъй като при наличие на користно деяние чл. 112 от тогавашния Военнонаказателен закон се е предвиждало изпълнението на смъртната присъда да стане чрез обесване. При това Владимир Заимов е разстрелян без да бъде разжалван в звание.

Според Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на СССР:

„по време на работата, (Заимов) системно предава военна и военно-политическа информация за България, Германия, Турция, Гърция и други страни. След влизането на немски единици на територията на България Заимов предоставя информация за размера и въоръжението им.”

С указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 30 май 1972 г. за „смелост и героизъм в борбата срещу фашизма“ през Втората световна война, Владимир Заимов получава посмъртно званието „Герой на Съветския съюз“.

На панихида по повод 30 години от смъртта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа. В центъра, вляво от митрополит Методий Старозагорски е Стоян Заимов, вдясно от него – Филип  Тотю, над него са Христо Македонски и Панайот Хитов. Детето с шапката вдясно е синът на Стоян Заимов, бъдещият генерал Владимир Заимов. А за оцелелите боговдъхновеният Захарий Стоянов пише в Предисловието на своите Записки по бъларските въстания:

“А по-долу в същия град ставаха живи препирни, биеха се депутати, псуваха се за устрояването на някакъв си храм, пак над чуждите гробове подигнат. Ех, народ, народ, кога ще да погледнеш на своята изпокъсана черга?”