Криво седи, право съди
РУМЕН НЕНКОВ: Аз не знам в какво общество живея?
Ние, начело с политиците, излъгахме българските граждани относно съдържанието на Истанбулска конвенция, която беше и продължава да е срещу насилието


Румен Ненков е магистрат извървял всички стъпала на  кариерното си развитие. От младши съдия до председател на наказателно отделение на Върховния касационен съд заместник-председател на ВКС. Специализирал е наказателно право, права на човека и устройство на съдебната власт във Великобритания, Австрия, САЩ, Германия и др. Член на Висшия съдебен съвет (1997-1998; 2003-2007). Член на съюза на учените с публикации в областта на наказателното право и правата на човека. Член на Централната избирателна комисия – заместник-председател (1997), председател (2001). Избран за съдия в Конституционния съд от Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд (2009).

А ние какво направихме? Ние, начело с политиците – те тук трябва да са гузни – излъгахме българските граждани относно съдържанието на така наречената Истанбулска конвенция, която беше и продължава да е конвенция срещу насилието. Ние излъгахме, че тя е конвенция в полза на хомосексуалните общности и ни задължава да легитимираме хомосексуалните бракове – една голяма лъжа.

Повтарям – голяма лъжа, която всеки изминал ден ще я опровергава

Защото държави със силни религиозни общности и влияние на религията ратифицираха конвенцията и не се чувстваха задължени да легитимират хомосексуалните бракове.

Народното събрание реализира всичките изисквания на конвенцията по отношение на наказателното право. То прие изискванията за репресия. Единственото, което остана беше сътрудничеството и превенцията. А ние имаме нужда от международно сътрудничество и превенция.

След това в конвенцията правилно е казано за социалната система. Какво направихме ние? Спряхме влизането в сила на един добър закон, какъвто е Законът за социалните услуги.

Защото някои по улиците или по медиите лъжат

Лъжат, че Законът за социалните услуги е насочен към отнемане на деца от семействата им. Хората от малцинствата престанаха да си дават децата – в училище – б.р., изплашени от това нещо. Така ли ще правим наказателна политика? С лъжи?

Какво правим с непълнолетните и с младежите? Ако искаме да сдържаме престъпността, там трябва да се обърнем основно. Работих дълго време един закон, който е приличен, направихме го – стои на трупчета в министерството. Защото не могат да се разберат там две министерства ли… Защото ни е страх от политическата реакция:

  • Пак ли ще взимаме децата от родителите? – Не знам вече…

Вместо, което, с една безотговорна лекота внасяме законопроект, който предвижда доживотен затвор за  непълнолетни. Аз не знам в какво общество живея? Не знам в каква правна среда живея…

Думите на съдия Румен Ненков са извадени от репортаж на Силвия Великова за БНР. Целият репортаж чуйте ТУК!

 

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter