Гай Юлий Цезар и Марк Юний Брут

“Не само приел прекомерни почести: няколко консулства подред, пожизнена диктатура, надзор на нравите, титлите „император” и „баща на отечеството”, статуя между царските статуи и подиум в орхестрата, но позволил и да му присъдят привилегии, въздигащи го над обикновените смъртни: златно кресло в сената и в съда, свещена колесница, статуи до тези на боговете, свещено ложе за жертвоприношение на боговете, жрец за неговия култ, назоваване на месец по негово име. Всички длъжности вземал и раздавал по собствено желание.”

Така пише в книгата си “Дванадесетте цезари” Светоний за божествения Гай Юлий Цезар, убит на 15 март (Мартенските иди) 44 година преди Христа от заговорници начело с Марк Юний Брут, носител на почетната титла “Пръв сред младежите”.

Опитвайки се да  спасят републиката заговорниците не успяват да предвидят, че убийството на Цезар ще ускори началото на империята. Юлий Цезар е проекция на гигантския античен многонационален конгломерат и осъзнава необходимостта от радикална промяна в постройката на властта. Огромната държава вече не може да бъде управлявана с властовите структури на римската демокрация и краят на републиката е неизбежен. Идеята на Цезар за централизирано управление удължава живота на Рим с петстотин години.

Гай Октавиан Август, посочен от Цезар за негов наследник, обявен също за баща на отечеството, управлява Рим като първи император в продължение на четиридесет години и основава Юлиево-Клавдиевата династия, донесла на Рим опасни владетели като Тиберий, Калигула и Нерон. По време на тяхното управление се появява вътрешната причина за разпада на империята – християнството. Проповядвайки равенство между хората, то унищожава сакралната същност на империята – робството.