През 2012 г. пуснахме метростанция „Цариградско шосе“ от първи метродиаметър. Южните блокове на ж.к. Дружба 2, както и новопостроения комплекс „Цариградски“, са на разстояние 200-300 м. от северния вход на метростанцията, но между тях има сериозно препятствие – веждата  на североизток от булеварда, една  стръмна полоса с денивелация 25-30 м. – колкото десететажна сграда, която в голямата си част е обрасла с дървета и гъст храсталак при това и е територия с неясна собственост.

Теренът създаваше проблеми на живеещите да ползват метрото. Те бяха намерили временно решение – през  ската бяха направили утъпкана пътека, по която се стигаше сравнително бързо пеша до метростанцията. Всъщност тази пътека вероятно бе от преди да се пусне метрото – появила   се , за да може да се стига от близките блокове на “Дружба 2” и комплекс „Цариградски“ до значително по-честия и редовен градски транспорт по Цариградско шосе.

Метростанцията обаче катализира недоволството на живеещите от наличната ситуация. Тази пътека освен че беше стръмна, неудобна и дори опасна, не можеше да се ползва когато имаше сняг или валеше дъжд, а също така и от възрастни хора – да  не говорим за инвалиди или майки с колички.

Живеещите наоколо създадоха инициативен комитет, който настояваше за бързо осигуряване на достъп до метрото чрез изграждане на стълба и асансьор. Този инициативен комитет имаше група във фейсбук, в която се съгласуваха позиции и организираха протестни действия.

Исканията бяха опаковани с посочване на виновник – администрацията  и основно главният архитект, сиреч аз

Вината ми била заради това, че метростанцията работела уж в услуга на гражданите, а от ж.к. „Дружба-2“ и “Цариградски комплекс” на практика няма достъп до нея.

На практика още от деня на встъпването ми в длъжност хората от ж.к. „Дружба-2“ бяха заблуждавани от различни политически функционери, които се включиха после и в инициативния комитет, че аз съм причината за това, че трасето на метрото не минава през „Дружба-2“, а през „Дружба-1“.

Докато аз заварих прието трасе с решение на Столичния общински съвет през 2005 г. Независимо от този факт и тогава, а и сега намирам, че това трасе е добро и съвсем логично.

Все пак бях убеден, че исканията на гражданите за достъп до метрото са основателни и се заех със спешно намиране на добро и възможно за бърза реализация решение.

Съгласете се, че не е нормално да живееш на 250 метра от метростанция и да не можеш да я ползваш пряко, а с довеждащ транспорт

Транспорт, който освен, че е нередовен, с него трябва да се пътува повече от 30 минути. Следващите години впрочем многократно съм поставял въпроса за необходимост от преструктуриране на линиите на автобусния транспорт в “Дружбите”, за да стане той удобен за гражданите за бързо достигане до метрото, но за съжаление без никакъв резултат.

Започнахме работа по градоустройствено осигуряване на трасе, което да се финансира и изгради от общината.

Пътеката, която гражданите си бяха проправили не вършеше работа, защото на места бе прекалено стръмна дори за изграждане на стълбище, а на други места минаваше през частни имоти и имоти с неясна собственост. Изработихме три варианта на възможно трасе за достъп, комбинирано със стълбищна кула и асансьор. Основният проблем се оказа във високата равна част от този достъп към Цариградско шосе…

Там собствениците на имоти категорично не бяха съгласни с отнемането на техен терен за обществени нужди

В противен случай ни очакваха дълги процедури, оспорване на плана в съда, а в последствие нови процедури също така дълги, по отчуждаване.

Докато гражданите бързаха и недоволстваха

Виновен им бе главният архитект…

В тази ситуация проф. Стоян Братоев даде гениална идея – вместо пътека с асансьор и стълба, да се изгради тунел от ж.к. „Дружба -2“ до метростанцията.

За тази цел също трябваше да се направи градоустройствена процедура, която да обособи като Урегулиран поземлен имот изхода на тунела към Дружба, тъй като този изход попадаше в частен имот.

Тук намерихме път за разбирателство със собствениците на терена – те се съгласиха да се проведе бързо процедурата, а ние им дадохме възможност в съответствие със закона да реализират бързо своите инвестиционни намерения като включихме целия имот в градоустройствения проект.

Според мен имаше и още едно обстоятелство, което бе добре за комплекса и бе в полза на гражданите на ж.к. „Дружба-2“ – изграждането на този тунел изискваше ускорена процедура по изграждане на ул. „Обиколна“, с която се осигуряваше достъпа до него. За реализацията на тази улица многократно бях настоявал пред ръководството на общината.

Тунелът бе проектиран и изпълнен за по-малко от година и половина – срок, впечатляващо кратък за такова съоръжение и бе готов през септември 2015 г.

Влезе в експлоатация обаче едва през май 2016 г., точно поради неосигурен достъп откъм комплекса.

При строителството на тунела се допуснаха пропуски в изпълнението на хидроизолацията, което доведе до систематични проблеми с течове. Те освен че допринасят за лошия му вид, създават и опасности за функционирането на техническите съоръжения, включително и траволатора.

За съжаление за шест години след пуска не се намери решение на този проблем

Но тунелът работи и дава възможност за удобно ползване на метрото от живеещите в комплекс „Цариградски“ и южната част на ж.к. „Дружба-2“. Освен това преди две години бе завършена и улица „Обиколна“ – важна част от обслужването и на тунела, и на тази част от комплекса.

Този случай, както и много други, показва колко сме били прави, като прогнозирахме още 2007-2008 г., започвайки да работим по скоростното развитие на Столичния метрополитен, че достъпът до него ще стане основно желание и много търсено благо за софиянци.