Подобно на американската Декларация за независимост от 1776 г., която прокламира правото на народа да премахва пагубното управление, френската декларация признава за свещено правото на човека за съпротива срещу насилието.

“Представителите на френския народ, като се консултираха в Националното събрание и като намират, че невежеството, забравянето или пренебрегването на правата на човека са единствените причини за обществените нещастия и корупцията на правителството, решиха да изложат в тържествена декларация, неотменните и свещените права на човека.

На това основание Националното събрание потвърждава и провъзгласява под закрилата на Върховното същество следните права на човека и гражданина:

1. Хората се раждат и остават свободни и равни по права. Обществените различия могат да служат само за общата полза.
2. Целите на всяко политическо съдружие е осигуряването на всички естествени и неотменни права на човека. Тези права са свободата, собствеността, сигурността и съпротивата срещу насилието.
3. Свободата се състои във възможността да се прави всичко, което не вреди другиму, така че, упражняването на естествените права на човека да има за единствени граници тези, които осигуряват на другите членове на обществото ползването на същите права.
4. Законът трябва да забранява само деяния, вредни на обществото. Всичко, което не е забранено от закона, не може да бъде възпрепятствано и никой не може да бъде принуден да извърши това, което законът не повелява.

XII. Гаранциите за правата на човека и гражданина прави необходима обществената сила; тази сила е създадена в интерес на всички, а не за лична полза на тези, които притежават властта.

XVI. Обществото, в което не е осигурена гаранция на правата, нито е строго определено разпределението на властите, няма Конституция.”

Жан Жак Франсоа льо Барбие, Декларацията за правата на човека и гражданина, 1789 г.  Всевиждащото око най-горе е масонски символ на Върховното същество, Великият архитект на вселената.