Селското стопанство – стига експерименти


Земеделието е икономическият отрасъл, който най – тежко пострада от идеологически, политически и икономически експерименти в последните седемдесет години. България, която е хранела два до три пъти по – голямо население от собственото си преди само осемдесет години, при тогавашното му техническо състояние, сега е доведена до положение да внася над 70% от храните си. Стигна се до там че, държавното управление да декларира притеснение от повишаването на цените на храните на световните пазари, вместо да се възползва от тази тенденция за стимулиране на националната ни икономика. И това, което е най – притеснително – изчезна селскостопанската продукция, която носеше традиционния български вкус, известен и ценен от потребителите в цяла Европа, Русия и Близкия Изток. Все повече в българското производство се наместват култивирани, модифицирани и не характерни за нашите традиции сортове и вкусове.

Държавата се оттегли бързо и изцяло от изкупуването на земеделската продукция, с което “хвърли” дребния земеделски производител в ръцете на криминални или полукриминални прекупвачи, които печелеха за сметка на земеделеца и го демотивираха да произвежда.

Реституцията на земеделската земя по „реално възстановими граници” върна земеползването и собствеността не към 1944 година, а много по назад, защото така наречените „наследодатели” (собствениците към края на 40 – те години, са с умножени по 5, 10 или 15 наследници към настоящия момент. Сега в България има над 12 милиона земеделски имота със средна площ по – малко от 4 декара. Това е ситуация, която категорично не дава възможност за развитие на модерно земеделие от фермерски тип. Основно по – едрото земеделие (отново ще трябва да се посочи зърнопроизводството) се работи по схемата на арендата, която не е мотивираща за едновременното съхраняване и опазване на земята и търсене на високи добиви. Арендата създава много висок риск от недобросъвестна и агресивна експлоатация на земята, което може да доведе в бъдеще до рязко намаляване на плодовитостта. Освен това арендата убива дребния производител и отдалечава дребния собственик от земята. Един от най – опасните процеси в Северна България – обезлюдяването на територията, несъмнено е силно катализиран и от арендата.

Тотално се съсипа и малкото, което бе направено за интензифициране на земеделието – хидромелиорационните системи и помпените станции, системите за напояване, техническите средства за напояване. Технологичната и техническа база (донякъде изключение е зърнопроизводството) се доведе почти до равнището от средата на миналия век, което предполага високи разходи и ниска конкурентноспособност. Много малко от нашата земеделска продукция се предлага в преработен вид, т.е. с допълнителна стойност, (като винопроизводството и донякъде на производството на месни и млечни продукти) на външния пазар. На практика ние изнасяме основно чисти селскостопански суровини (пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица и т.н.).
А земеделието е отрасъла, който най – бързо и най – ефективно може да „изтегли” българската икономика на пътя на успеха.

Какво предлагаме:

1. Да се ангажира земеделската наука и специализираната университетска наука със запазването и възстановяването на традиционните сортове и видове, носещи местни традиции, характерен вкус и висока екологичност. Едновременно с това държавата да подкрепи (включително и финансово) добива и доставката на семена и друг посадъчен материал за земеделските производители в подкрепа на изпълнението тази задача.
2. Спешно да се проектират, възстановят и развият хидромелиоративните съоръжения и комплексите за напояване и нормативно да се регламентират условията за доставката на вода за поливане на земеделските производители на разумни и стимулиращи земеделското производство цени.
3. Да се разработи законова и нормативна рамка за комасация на земеделската земя. Без уедрена собственост не би могло да има модерно земеделие от фермерски тип. Да се изгради с подкрепа на държавата национален пазар на земеделската земя като основен механизъм и стимул за пазарна комасация.
4. Да се организира и подкрепи от държавата информационно, национална и регионални борси за търговия със земеделска продукция – основно плодове и зеленчуци както и изграждането на местни (общински и междуобщински) борси за предлагане и изкупуване на плодове и зеленчуци. Само по този начин може да се спаси дребния и среден производител от мафиотските структури за изкупуване, които се развиха след 1993 г.
5. Да получи подкрепа и преференции производството на преработена селскостопанска продукция – консервната промишленост и производство на замразени плодове и зеленчуци, винопроизводството и млечната и месна промишленост.
6. Да се разработи национална система за сертифициране и постоянен контрол на еко продукти, основана на европейски норми и стандарти, която да се гарантира като българска държавна еконорма.
7. Да се изработи и приеме нов закон за земеделските кооперации, който да осигури стимулирането и подкрепата на развитието им (както организационно и нормативно, така и финансово). България има повече от сто години опит в земеделските кооперации, опорочен и деформиран по време на социализма и ликвидиран по времето на прехода.
8. Да се разработи специална програма за подкрепа и подпомагане на дребното и средното животновъдство.

Програма за Държавно Управление

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter