„Изригването“ или по точно плача на бившия министър и настоящ председател на комисията за култура в народното събрание Вежди Рашидов би бил много смешен, ако е само вдигане на шум. Но всъщност най – притеснителното в случая е огромното му желание да се „Върне в играта“ . Възниква резонният въпрос – защо точно сега му се е приискало на Човека да се върне в играта? Може да има нещо общо с това, че известно време парламентът беше без заплати или невъзможността да се правят мащабни изложби в чужбина в условията на коронавирус .
Съвсем „друга бира“ или може би „ уиски“ е да си министър на културата по време на пандемия. Както е известно най-лесно се краде по време на война или при коронавирус . Днес когато галерии, сцени, театри и киносалони са затворени за неопределено време, министерството на културата спестява по 5-10 милиона от дотации на културните институти. Според настоящия министър Боил Банов – Спестените пари ще бъдат раздадени чрез проекти и конкурси на максимален брой свободни творци, или както духовито ги нарича приятелят на Васил Божков – Влади Горанов – “маргинали“. Може би това прахосничество гневи най-много мащабния строител и визионер Вежди Рашидов. Както нееднократно е заявявал екс министърът:
– Аз, ви направих Българския Лувър, Музея на социалистическото изкуство, Музея за съвременно изкуство – последните два едва ли някой е посещавал. Сега е може би времето от икономисаните пари да бъдат построени Българския Британски музей, Българския Ермитаж , или защо не Българската опера в Сидни – България, освен художници има и по някой оперен певец.
Боил Банов едва ли е най-добрият културен министър, но кой е тръгнал да му държи сметка