Вместо военно обучение, предлагам задължително отбиване на театрална служба на някоя сцена.

За една година може би ще се научите: да четете, да говорите правилно и да мълчите, когато другите говорят, да си изключвате телефона, съзнанието и егото, да идвате навреме и да си тръгвате последни, да се гримирате, но да не се преструвате след това, да празнувате премиери, докато ближете рани, да носите тежки куфари с костюми и реквизит без да мрънкате, да лепите плакати, да пишете проекти и да водите счетоводство, което не ви прави артисти, но няма как.

Ще се научите да не играете винаги главната роля. Ще се научите да играете, докато светът се сгромолясва, защото някой е избрал вас, седнал е в салона и вие сте единствената му надежда да забрави за кратко себе си.

Това е идеалистична и нереалистична програма за личностно развитие, но днес имаме право да помечтаем.

Честит празник на театъра!

Прочетено във фейсбук профила Снежина Петрова