Специален анализ: Тръмп и военните удари срещу Сирия


Владимир Чуков

Изстреляните 59 ракети Томахоук от американските самолетоносачи Ross и Porter в Средиземно море срещу летище Шайрат, край Хомс въвеждат нов елемент в големия военностратегически пъзел в Сирия.

На територията на последната воюват части от редовните армии на осем държави. Президентът Тръмп показа ясно, че е убеден в съпричастността на сирийската авиация в ударите с химическо оръжие срещу позиция на сирийската опозиция в Хан Шейхун, в провинция Едлеб.

Реакцията е в известна степен обяснима, имайки предвид принципа за нанасяне на удар срещу всеки субект, които използва оръжие за масово поразяване, залегнал в концепцията за национална сигурност на САЩ.

Белият дом заяви, че бомбардировката в Хан Шейхун се възприема като заплаха на националната сигурност на САЩ. Още вчера имаше достатъчни симптоми, че това ще се случи. Стратегът в предизборната кампания на Тръмп Стивън Бенон, който минава за виден теоретик, беше сменен в състава влиятелния Съвет по национална сигурност. На негово место бяха привлечени директорът на националното разузнаване и началникът на обединените щабове на американските армии.

Последните имат ясно оперативен профил, което даваше ясен знак за това, което предстои. Остават обаче няколко въпроса.

До каква степен, ударите срещу Шайрат са били съгласувани с Русия. Най-вероятно това е сторено, тъй като от Пентагона заявиха, че ударите не са засегнали руските самолети, намиращите на летището край Хомс.
Пострадали са единствено сирийска техника и военнослужещи. Нещо повече, местни източници съобщават, че още преди самата атака детайлите за нейното нанасяне са били предоставени на руската страна.

Нормалните обвинения от руска страна, че това е атака срещу суверенна държава далеч се различават от реакцията на Москва през август 2013 г. когато директно беше заявено, че удари от Вашингтон означават трета световна война.

Всъщност дали подобна атака е била предвидима. Анализатори считат, че бомбардировката с химическо оръжие е част от усилията на режима да отклонят вниманието на Вашингтон при подготовката на атаката срещу Ракка.

Подготовката за нея тече усилено и нейните параметри вече са ясни. Преди седмица Вашингтон трансферира огромно количество оръжие към териториите, контролирани от сирийските кюрди чрез летището в Ербил, Ирак.

Лансираната от местни източници дата за даване на ход за атаката срещу ислямистите е 16 април, след турския референдум. Превземането на Ракка от американо-кюрдските сили не е по вкуса на правителството в Дамаск и неговите съюзници.

Нещо повече, нейни части дори достигнаха до река Ефрат, заявявайки готовността си да участват в нея. До колкото в състава на тези отряди има ирански военнослужещи, представители на Хизбула и други шиитски милиции, подобна оферта е силно неприемлива за САЩ и техните съюзници.

Според неформално действащия от края на 2015 г. „Ефратски договор”, границата между руската и американската зона е река Ефрат. Ракка е част от „американската зона” и вероятно тя ще попадне по-късно в състава на бъдещата кюрдска федерация.

Турция изразява остро несъгласие с подобна възможност, но плътната подкрепа на Вашингтон и Москва за кюрдите я обезкуражават да предприеме действия срещу планираната вече атака „Ефратски гняв” срещу Ракка. Дамаск е чувствителен по отношение на операцията срещу Ракка, тъй като вече се чуват гласове, че опозицията, Западът и някои от страните от персийския залив искат да я превърнат във втората столица на Сирия.

Ракка да конкурира Дамаск като модел за алтернативна на правителството на Башар Асад държавност. В някои анализи се споменава, че едва ли не Ракка ще стане Лас Вегас чрез привличане на инвестиции от богатите страни от Персийския залив. Всъщност това е една от причините за буксуването на преговорите в Женева. Ако на терена военните си разменят удари, то техните началници-политиците воюват на масата на преговорите кой тип държавност е легитимния в Сирия.

Източник: The Foreign Insider

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter