Върви, народе възродени
Стоян Михайловски – творецът на химни и филипики
Авторът на „Български всеучилищен химн“ – Върви, народе възродени, е предтечата на политическата сатира у нас


Кин Стоянов

Снимка: Гробът на Стоян Михайловски в Софийските централни гробища

През лятото на 1997 г., когато българското общество тъкмо беше започнало да се възстановява от разрухата на Жан Виденовата зима – 1996/97 г., новите ни държавни мъже получиха един изпълнен с възрожденска наивност и надежда апел за помощ. Писмото беше отправено от мюсюлмани – български потомци от местността Голо бърдо в Албания и беше адресирано до президента Петър Стоянов и министър-председателя Иван Костов. Пишещият тези редове, през онова време, преди месец-два беше възстановен от съда като директор на Националния дарителски фонд „13 века България“. Съдът отмени като незаконосъобразно уволнението ми от правителството Виденов през 1995 г.

Та под патронажа на президента Петър Стоянов, през лятото на 1997 г. Фонд „13 века България“ организира Национална дарителска акция „Голо бърдо“. И макар все още изгладняло, тъкмо отърсило се от нищетата – или сигурно тъкмо, заради това – българското общество откъсна от залъка си храни, лекарства, дори учебници и пособи. Ето как към Голо бърдо отпътуваха два автокервана с помощи.

Тогава се запознах с проф. Стоян Саев – председател на Българския червен кръст. Фонд „13 века България“ и БЧК бяха партньори при осъществяването на акцията.

Мичман Тодор Саев, снимка Държавна агенция “Архиви”

Година-две по-късно проф. Стоян Саев ми разказа, че неговият баща Константин Георгиев Саев от славният род на македонския войвода мичман Тодор Саев е отгледан и осиновен от писателя Стоян Михайловски. Като наследник, този прекрасен носител на възрожденския дух и морал професор Стоян Саев – наречен Стоян тъкмо в памет на Михайловски – ми  предостави pro bono publico ръкопис, събрал всички епиграми от Стоян Михайловски, със заръката да ги отпечатам в книга. Когато започнах да ги чета си дадох сметка, че не само заради „Книга за българския народ“, Стоян Михайловски е наистина – заедно с Христо Ботев – предтеча  на българската политическа сатира. Единият като революционер – другият като консерватор.

После Радой Ралин измисли заглавието на сборника с епиграми – „Стоян Михайловски – Сърдита  библия“, а Борис Димовски нарисува брилянтните миниатюри, които намигват изпод острите сатирични искрици на гръмовержеца Михайловски. Тогавашният заместник министър на търговията Христо Михайловски – също родственик – осигури  подкрепата на Булгартабак холдинг АД – Пеевски ще да е бил в прогимназията, та в случая няма участие. Така книгата стана факт. Разпространителите, които изобщо рекоха да я вземат, като един твърдяха, че към изданието няма никакъв интерес, но ако напишете Стоян Михайловски, „Сърдита библия“ в гугъла, все още ще можете да си я поръчате от някой антиквар.

А си струва да ги прочетете, защото с изненада ще откриете, че ядните строфи, изригнати в зората на третото българско царство, са толкова живи и съвременни днес в периода на полуразпад на втората ни република. Сякаш авторът на „Върви, народе възродени,“ ги е писал за днешните герои на политическата ни класа:

Царовище ново
нам се подарява…
От царе окрепа
върбова огрява

Книжовност българска и българско изкуство
това е плоска някаква страна –
където дребната рътлинка взима изглед
на планина!

Български партии

Чрез коленопреклонство – власт държавна
чрез власт държавна – охолен живот:
таквази е всегдашната програма
на всеки царедворски патриот!

Книжовните светила
у нас не виреят –
те, горките залязват
преди да изгреят.

Не казвай волна реч в правителствени сфери…
Кой обирач не се страхува от фенери?

Вечният тъкач

Тъче народът; – щастие и слава
тъче за своята държава…
Но вечер, в мрачината, властник хала
все изтъканото разтъкава!

При четене на тронното слово в Народното събрание, 190…

За светло бъдаще у българин наивен
не липсват никога надежди…
Очи той чака да изгуби –
та да добие вежди…

Геополитика с над 140 годишна давност

Следващите две епиграми са прозрение, че е все едно кой ще ни управлява. Дали ще е султана… Дали ще е московеца… Дали ще е дойчовеца… Дали ще е Трети украински фронт… или американеца:

Московец в наший край донесе уж управа…
Уви Порой утича – пясъкът остава!

Московец с волност ни дари –
да заживейме по-добре…
На келавия нокти дай –
главата си до одере!

Лишен от дарби – вещ в пълзене: ето
на всеки наш велможа битието.

Предтечата и последователите

Наистина мога да свидетелствам, че Радой Ралин се запозна с ръкописа, който ми даде проф. Стоян Саев в края на миналия век. Три десетилетия по-рано, в сборника с народни епиграми “Люти чушки” беше публикувано:

Де насилие вилней,
там законът линей.

А сега първообразът:

Никой не пита защо ли
ред у нас не вирее…
Законът се стъписва –
гдето сила владее!

Към българина

Лишават те от всяко право и те сгазят, –
но тъжно скръстяш ти ръце, нехаеш ти…
Лета неплодородни Господ да ти дава, –
та гладосията дано да те свести!

На всяка партия властвуваща – Паскал
прилепнува кат мокър пищимал;
недейте черни на Паскаля съвестта:
не се променя той – променя се властта!

– Кажи ми татко, думата свободолюбец
що означава?
– Мъж за когото ред не е дошел, държава
да управлява!

 

      

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter