Право в очите
Съюзът на съдиите в България пита ВСС: УРОНЕН ЛИ Е ПРЕСТИЖЪТ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ?
Организацията на магистратите очаква съдебните кадровици да се произнесат още при следващото си заседание


От Управителния съвет на Съюза на съдиите в България настояват съдебните кадровици да кажат бил ли е уронен престижът на съдебната власт, като се мотивират със създаденото впечатление, че прокуратурата се превръща в политически властови център, който не зависи от демократични процедури за търсене и реализиране на отговорност:

„Уважаеми госпожи и господа членове на Висшия съдебен съвет,

Призоваваме Ви в следващото заседание на Пленума да предприемете необходимите действия за включване в дневния ред и за разглеждане на въпроса – уронен ли е престижът на съдебната власт чрез създаване на впечатление за превръщането на прокуратурата в политически властови център, който не зависи от демократични процедури за търсене и реализиране на отговорност, както и на въпроса – може ли главният прокурор да си позволи поведение, необвързано с върховенството на правото и функционирането на правовата държава, включително чрез ерозирането на принципа на разделение на властите, на независимостта на съда и създаване на предпоставки за основателно съмнение, че е извършено престъпление от прокурор (нерегламентирано разпространение на аудиозаписи, събрани чрез използване на специални разузнавателни средства, което не обслужва нуждите на наказателен процес, и то записи на разговори на Президента на Републиката)….“

Целия текст може да прочетете т у к

 В интервю пред Диана Янкулова и Силвия Великова за Програма „Хоризонт“ на БНР съдия Красимир Мазгалов – член на УС на ССБ коментира:

Според нас, въпреки че липсва каквато и да е реакция от Висшия съдебен съвет, който по принцип би следвало да се грижи за отстояването на независимостта на съдебната власт, казус съществува. На първо място са юридическите въпроси, които поставят и морално-етични измерения. Съществува такава разпоредба в Наказателния кодекс, чл. 145. а от НК, който указва, че използването на информация, която е събрана със специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение, което може да бъде за целите на наказателното производство или за опазване на националната сигурност, представлява престъпление и се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба. Нещо повече, когато е извършено от длъжностно лице, което е придобило тази информация и му е станала известна в кръга на неговата служба, наказанието е вече от една до пет години лишаване от свобода. Тоест такова престъпление съществува…

 Може ли наблюдаващият прокурор да разреши извършването на престъпление?

Може ли общественият интерес да се защити с извършването на престъпление?

Съдия Красимир Мазгалов, снимка Иван Русланов БНР

Чуйте цялото интервю на съдия Красимир Мазгалов със Силвия Великова и Диана Янкулова…

 

 

 

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter