През 2006 г. строителният бум вече се вихреше, масово се строяха жилищни сгради, започваше да се ускорява и строителството на нови офис сгради. В кварталите, където в началото на промените имаше масово жилищно строителство, най-много в „Манастирски ливади“ и „Драгалевска спирка“, но и в „Младост“, „Кръстова вада“, „Лагера“, „Красно село“ и т.н. вече проблемът с липсващите паркоместа беше очеваден. Впрочем в тези квартали проблемът, създаден във втората половина на деветдесетте и в първите години на настоящето столетие, стои и до сега, дори става по-тежък, защото при доста семейства вече се появи и втори автомобил…

Странното бе, че независимо от съществуващата вече норма в чл. 43, ал. 1 на Закона за устройство на територията, който бе в сила от началото на 2001 г., че за новите сгради задължително трябва да се осигурят паркоместа или гаражи в границите на урегулирания поземлен имот, такива паркоместа не се изискваха в проектите.

Вероятно масово се е използвала ал. 2 на същия член, в която за съжаление се отваря вратичка, че

„изключения от разпоредбата на ал. 1 се допускат от експертните съвети при определени…“, но всъщност доста неопределени „…условия“

В тогава действащата Наредба № 2 за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии, влязла в действие от 2004 г., също имаше норми за осигуряване на паркоместа към различните видове обекти, но и тези норми бяха доста обтекаеми – може да се разчита на улично паркиране, на възможности за паркиране някъде в района и т.н.

Убеден в необходимостта от радикални действия за овладяване на проблема, пуснах изрична заповед за задължително спазване на изискванията на чл. 43., ал. 1 на ЗУТ безкомпромисно.

В заповедта бе цитирана и нормата от Наредба 2 за жилищните сгради – на всяко жилище поне 1 паркомясто или гараж в рамките на урегулирания поземлен имот.

Веднага след като обявих заповедта, започнаха да идват колеги да молят за компромиси с нормата с необходимите паркоместа в УПИ – ако може да не са всички в границите на УПИ, да се компенсират на други места…

Абе, трудна работа е да се осигури паркиране…

Тогава категорично бях забранил каквото и да е отклонение от изискванията за паркоместа при одобряване на проектите както в НАГ, така и в районите.

И се яви изненада, която затвърди мнението ми, че ние българите сме уникално изобретателни в устрема си да заобикаляме правилата. Започнаха да постъпват проекти с все повече ателиета в жилищните сгради. Имаше дори проекти, в които всички обекти в сградата бяха именувани „ателие“.

И това се правеше по причина, че в Наредба 2 нямаше норма за необходими паркоместа за ателиетата

Реших въпроса скоростно с питане до Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Използвах познанствата си там, като подготвих и отговора. Той дойде четири дни след питането и гласеше:

„При ателиетата важи норма едно паркомясто на ателие, като се осигуряват и 10% допълнително за посетители.”

Когато обявих официално това тълкуване на МРРБ, проектите с ателиетата рязко спряха.

Тогава си давахме сметка обаче, че е необходимо дългосрочно и законово осигурено решение на проблема специално за София. По тази причина заложихме изрични текстове в Закона за устройство и застрояване на Столична община, който тогава се работеше, а именно:

“Чл. 18. (1) Столичният общински съвет приема наредба за условията и нормативите за изграждане на паркинги и гаражи на територията на Столична община.

(2) Строителството на нови сгради се разрешава само ако с инвестиционните проекти се осигуряват необходимите места за паркиране и гариране в границите на уреголирания поземлен имот.

(3) Предназначението на гаражи в съществуващи сгради не може да се променя.”

Изискването на алинея 1 и до сега не е изпълнено. Алинея 2 задължи императивно всички да спазват нормите по Наредба 2 в рамките на Урегулирания поземлен имот без вратичката на ал. 2, на чл. 43 от ЗУТ. Срещу това имаше много сериозна съпротива, като се изтъкваше, че може някъде да има обективни причини да не могат да се осигурят тези паркоместа. Тогава в обсъжданията в комисиите в Народното събрание успях да убедя депутатите, че оставянето на такава вратичка в нормата за София може да компрометира изпълнението ѝ.

И ако не може да се осигурят паркоместа, няма да се строи…

Те приеха и текста остана във вида в който бе предложен.

Третата алинея забраняваше промяната по предназначението на предназначението на съществуващи гаражи за други функции. По това време масово се преустройваха гаражи за магазини, фризьорски салони, ателиета за услуги и т.н. С това законово изискване тази практика спря.

Случайно или не целият член 18 на ЗУЗСО отпадна при промените през 2018 г…

Такива ми ти работи…