Димитър Петков, снимка БНР Архивен фонд

На 2 ноември 1858 в Башкьой, Румъния е роден Димитър Николов Петков, лидер на Народнолибералната партия след убийството на Стамболов, министър-председател на 27-то правителство на България, председател на парламента и кмет на София от 1888 до 1893 при управлението на Стефан Стамболов. При него столицата се превръща в европейски град, Константин Иречек отбелязва това:

“прокарват се безпощадно нови улици и до стара София се изгражда нов почти модерен град.”

Управлението му като кмет е противоречиво, той изгражда модерна инфраструктура, но шест средновековни църкви със стенописи са унищожени.

Поради клеветническата кампания на бившата му жена, Екатерина Ризова, сестра на приятеля му Димитър Ризов, той е разследван за присвояване на почти целия Фонд за подпомагане на бежанците от Македония и Одринска Тракия, като парламентарна комисия потвърждава това три години след смъртта му.

Димитър Петков става свидетел на убийството на Стефан Стамболов през 1894 година, за което обвинява княз Фердинанд I.

Димитър Петков като министър-председател двадесет и седмото правителство на Княжество България, назначено с Указ № 5 от 23 октомври 1906 г.на княз Фердинанд Сакскобургготски

На 26 февруари 1907 той е застрелян с подбудителството на хора от редакцията на свързания с Народната партия вестник „Балканска трибуна“ (антистамболовистки и антимонархически вестник) от Александър Петров, уволнен чиновник от Българската земеделска банка, който е осъден на смърт и обесен четири месеца по-късно.

Двамата сина на Димитър Петков също завършват трагично живота си: Петко Д. Петков, възстановил местните организации на БЗНС след Деветоюнския преврат, е застрелян по нареждане на председателя на Военния съюз генерал Иван Вълков от Стефан Каркалашев, член на ВМРО през 1924 г.;

Никола Петков, лидер на БЗНС и участник в Деветосептемврийския преврат, е обесен през 1947 по Наредбата – закон за защита на народната власт. При ареста му в сградата на Народното събрание Никола Петков заявява:

“Имам честта и щастието да последвам съдбата на своя баща и своя брат – да дам свободата си, а ако е необходимо и живота си за свободата на българския народ.“

Лобното място на Димитър Петков на бул. “Цар Освободител”, София

*Съдбата на бащата Димитър Петков, както на синовете му Петко Д. Петков и Никола Петков, сякаш е извадена от повестта на Васил Друмев „Нещастна фамилiя българска народна повестъ“