Отляво надясно: Трайчо Костов, Васил Коларов, Георги Димитров и Йосиф Сталин зад Вячеслав Молотов, 30-те години на 20 век.

“Готов е Законопроектът за Народния съд. Приета е най-кратката процедура, но докато започне да действа, ще мине известно време. Това може да бъде използувано за негласна ликвидация на най-злостните врагове, което се провежда от нашите вътрешни тройки.”

Това пише Трайчо Костов на Георги Димитров в началото на 1945 година. Като един от създателите на машината на терора той не съумява да прецени нейните мащаби и подценява трагичните поуки на Френската революция, унищожила собствените си организатори.

През 1948 г. Трайчо Костов се очертава като реалният заместник на болния Георги Димитров, считайки, че ще надделее в конкуренцията за върховния партиен пост над Васил Коларов и Вълко Червенков. Трайчо Костов пренебрегва последиците на започналата през 1946 г. световна студена война и ефектът от нея върху консолидацията на комунистическите партии в Източния блок. В този момент той прави фаталната грешка да поиска от Сталин да плати разходите, направени от България за издръжката на войските на Трети Украински фронт, базирани в страната ни след 9 септември 1944 г. и да се отнася равноправно с България като външно-търговски партньор, обвинявайки Съветския съюз, че изкупува българския тютюн по занижени цени.

И на следващата година той заедно с още десет души е обвинен в заговор за събаряне на държавния строй и за шпионаж в полза на Великобритания и Югославия. Инициатор за изключването му от партията е Тодор Живков като секретар на Софийската градска организация на Комунистическата партия. След многоседмични инквизиции Трайчо Костов се признава за виновен и е обесен в 2:30 през нощта на 17 декември 1949 г. в Централния софийски затвор.