„От Витоша по-високо нéма“ – така казва от столетия шопът за прекрасната планина на юг от София. Улпия Сердика, храмът Света София, Витоша и минералният извор са четирите основни елемента в герба на Столицата ни.

Но освен мерило на шопите за височина и един от символите на София, Витоша е и първият Национален парк на Балканския полуостров, обявен със заповед на министъра на Народното стопанство от 27.10.1934 година. Така наскоро – 27.10.2022 г. се навършиха точно 88 години от това важно за града ни и за България събитие.

Минали са обаче и 8 години на бездействие от 2014 г., защото тогава е изтекъл десетгодишния срок на действие на първия План за управление на Природен парк Витоша, приет с Решение на Министерски съвет на 22.04.2005 г.

Като човек роден и израсъл в София, без да съм потомствен шоп, съм свързан с Витоша през всичките години на съзнателния ми живот

В детските години с неделните екскурзии до „Пенсионерските“ ливади над Княжево – до там стигаха пешеходните усилия на родителите ми и след това обяд с уникалните кюфтета в кръчмата срещу колелото на Петицата.

В гимназиалните ми спомени са ските с кандахари и обувките „пионерки“ – до Голи връх с лифта „Бай Кръстьо“, после пеша през платото и спускане по ски пътя, писта Ветровала и… пак  до колелото на трамвая в Княжево.

При това – по  сняг от началото на декември почти до края на март

Сега сняг не се задържа за повече от месец на доста по-голяма височина от трамвайната спирка. Което според мен е явно доказателство за глобалното затопляне…

Маршрутът по ски пътя го ползвахме при хубаво време. При мъгла и виелица обаче преминаването през платото бе много рисково и се спускахме със ските по пътеката до Драгалевци – упражнение не по-малко рисково и животозастрашаващо, но пък с много адреналин.

През студентските години беше престижно да се пие кафе и други питиета на Щастливеца, Простор или Морени.

Ските вече бяха “Младост” – българският “Атомик”, автоматите “Маркер”, а обувките “Алпина”.

Пистите “Конярника” – след  дълго пешеходстване, “Стената” с култовия лифт „Романски“, “Алеко” с влековете „Заека“ и „Спас“.

Особено запомнящо се бе качването с „Романски“, който ако спре точно когато седалката ти е на върха над Стената, за 15 минути ставаш на ледена шушулка. Разбира се и шкембе чорбата на „Тихия кът“ и разходките по пътеките на Бояна.

Хижа “Алеко” – снимка от уеб камера, 22. 11. 2014 г.

За съжаление трябва да приключа тези прекрасни спомени с единственото ми качване в последните десетилетия – преди петнадесетина години, когато като видях разрухата около Алеко, изгубих всякакво желание да карам на ски на Витоша.

Освен емоционалната ми привързаност към планината, по стечение на обстоятелствата във времето към Витоша имах и професионални ангажименти и отговорности.

В края на 1996 г., като прокурист на Националния център по териториално развитие и ръководител на проектантската му част – Консултантско-експерименталния сектор, подписах договор за изработване на задача „Структура и съдържание на План за устройство и управление на Народен парк „Витоша“… забележете, в наименованието се съдържаше и думата устройство…

Договорът бе между НЦТР като изпълнител и Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Столичната община като СЪвъзложители.

Това в последните десетилетия може би е единственият пример на междуинституционална координация и загриженост към планината

По-късно, след приемането на Закона за защитените територии през 1998 г. и Наредбата за изработване на планове за управление на защитени територии през 2002 г., задачата се преформатира в „Изготвяне на план за управление на Природен парк Витоша“.

Проектът във всичките му фази бе разработван от широк екип – повече от 100 специалисти и експерти, под ръководството на арх. Снежана Станоева. След много обсъждания, експертни съвети и корекции, в края на 2003 г. планът бе завършен и внесен за одобрение от Министъра на околната среда и водите. По време на работата имахме много сериозни спорове с МОСВ по отношение на необходимостта от графична съставка към Плана. На настояването ни за комплектоване на текста със специализирани устройствени планове поне на отделни урбанизирани части на парка, Министерството категорично отказа.

И тогава, и сега намирам, че при всеки план за управление е необходима и устройствена част. Ако имаше такава, голяма част от проблемите, явили се по-късно, можеха да бъдат решени.

Другият много дискутиран и спорен въпрос бе за границите на Природния парк към София

За изменение на тези граници имаше силен натиск от заинтересовани, включително и от Столична община. Бе създадена работна група, която да анализира границите и да установи къде може да се изключат вече урбанизирани терени, а къде могат да се добавят горски и други естествени площи. Независимо от резултатите от работата на групата, границата бе одобрена в заповедта на министър Арсенова във вида, в който бе внесена.

И така в средата на 2005 г. Природен парк Витоша вече имаше влязъл в сила План за управление – третият в България, одобрен по силата на Закона за защитените територии и в съответствие с Наредбата за изработване на планове за управление на защитени територии.

След постъпване на работа в Столична община в началото на 2006 г. отново се срещнах с проблемът Витоша. В Общия устройствен план, който заварих завършен, но върнат в Общината в края на 2005 г. поради изтичане на мандата на предишното Тридесет и девето Народно събрание и за разглеждане от новото Четиридесето Народно събрание трябваше да се внесе отново в Министерски съвет заедно с проект за Закон за устройство и застрояване на Столична община.

В Плана имаше предвидени устройствени статути на урбанизирани територии в Софийската зона на Природен парк Витоша. При обществените обсъждания, които проведохме и обсъжданията в комисиите на Народното събрание, природозащитниците категорично заявиха, че ако в ОУП се оставят устройствени предвиждания в границите на Природен парк Витоша, те ще оспорват и плана, и закона. За мен тогава бе най-важно да София има Общ устройствен план, затова намерихме решение – в графичната част цялата Софийска територия на парка се показа в зелено като зона Рпп – Природен парк Витоша. С различно обозначаване бяха отделени само двата резервата – „Бистришко бранище“ и „Торфено бранище“ като специфична зона Рзп. В ЗУЗСО в чл. 7, записахме, че:

„…устройството на територията на Природен парк Витоша се осъществява съгласно Плана за управление на парка…“

Добавихме обаче и една „вратичка“ –

„…и въз основа на подробни устройствени планове, изготвени в съответствие с плана за управление…“

В ЗУЗСО има и записана зона Рдз –

„терени, за които се изработват Подробни устройствени планове, указани със сивозелено с тънък червен контур“.

Само че такъв тънък червен контур на плана няма. И когато в ОУП липсват указани зони за устройство, а в плана за управление няма графична част, се стига до наличната ситуация на Параграф 22…

Следва продължение…