„От Витоша по-високо нéма“ – така казва от столетия шопът за прекрасната планина на юг от София. Улпия Сердика, храмът Света София, Витоша и минералният извор са четирите основни елемента в герба на столицата ни…

ТРЕТИЯТ ЕЛЕМЕНТ: 55. От Витоша по-високо нéма…
Част първа, където след романтичните спомени от младостта, авторът ни въвежда в днешната ситуация, която сякаш е заимствана от романа на Джоузеф Хелър “Параграф 22”

Витоша е най-посещавания туристически обект в България – за година се отчитат повече от 5 милиона посещения. Това, разбира се, донякъде е условно, защото много софиянци разглеждат планината, особено в частта над София, за градски парк, но все пак това са фактите. На Витоша освен туристи – пешеходци и с лифтове се качват и стотици автобуси и хиляди автомобили. Натоварването върху природата е значително, а контрола и регулирането на процесите от доста години на практика липсва.

Убеден съм, че за добро управлението на една територия е необходима комбинация от три елемента:

 – ясни правила и норми;

– работещи административни структури, за които са ясно определени техните отговорности и права;

– качествени действащи устройствени планове.

Правилата и нормите за Природните паркове са разпръснати в множество закони и наредби, независимо от факта, че основните от тях са в Закона за защитените територии.

Освен това много от тях не са ясни и за тях е необходимо тълкуване. Специално за Природен парк Витоша новият План за управление спи вече седем години, а старият е с изтекла давност.

Европейските пари, с които трябваше да се изработи този нов План за управление, не е ясно дали все още чакат, или вече са си отишли

Особено любопитен е въпросът с административните структури за управление на Природен парк Витоша. Сегашното състояние на Парка до голяма степен се дължи на хаоса в отговорностите и правата на държавните и общински институции.

На Витоша ситуацията е като в поговорката „много баби – хилаво дèти…“

За територията на Природен парк Витоша по различни закони и други нормативни документи имат права и задължения три министерства:

– министерството на земеделието и горите;

 – министерството на околната среда и водите;

 –  министерството на регионалното развитие и благоустройството…

права и задължения имат и три области:

 – София област;

– Софийска област;

  – Пернишка област…

Както  и три общини:

 – Столична община;

–  община Перник;

–  община Самоков…

Тези институции или не могат, или не смеят да предприемат някакви действия, за да се решат цялостно и координирано проблемите

Като че ли всички чакат Дирекция „Природен парк Витоша“, която се води пряко отговорна за Парка. Дирекцията е „Специализирано териториално звено към Изпълнителна агенция по горите“, която агенция пък е структура към министерство на земеделието и горите.

Новият План за управление обаче е възложен от МОСВ. Любопитно четиво например е Устройствения правилник на дирекцията. Там функциите и задачите ѝ са изброени в член 5. Броят на 42-те точки, описващи тези функции и задачи е над два пъти по-голям от броя на служителите в Дирекция „Природен парк Витоша . А за размера на годишния ѝ бюджет може да се съди по факта, че той е по-малък от цената на автомобила на един уважаващ себе си бизнесмен… и то не от онези, дето се уважават прекомерно, а от тези средна ръка…

Учудващо е, че тия скромни служители, повечето от които са наистина отдадени на каузата Витоша, успяват да оцеляват и да вършат доста работа…

Преди доста години, когато Природен парк Витоша бе наистина добре поддържан, само структурата, отговаряща за Софийската част от парка, е била с повече от 250 служители, офис, разположен в парка и сега тънещ в разруха, достатъчно автотехника и механизация, дендрариум и разсадник, който вече не съществува и разбира се отговарящ на задачите ѝ бюджет… Усилия за въвеждане на ред в административния хаос не се виждат, а и не се очакват.

Вероятно задачата за решаване на проблемите на Природен парк “Витоша” не е от тези, които са важни и спешни…

Сигурно е въпрос на професионална деформация, но убеждението ми е, че устройственото планиране е най-добрият и най-демократичният начин да се решават проблеми и да се постига съгласие при съществуващи конфликти и разнопосочни интереси в една територия. След компромисът, който направихме в Общия устройствен план за територията на Витоша и ясната необходимост особено в урбанизираните ѝ части от наличие на публичен, демократично процедиран и влязъл в сила подробен устройствен план, в началото на 2008 г. си позволих да допусна разработване на специализиран устройствен план на туристическа зона „Алеко“.

Основната причина бе, че през 2007 г. Столична община с решение на Столичната агенция по приватизация и съгласие на Столичния общински съвет, продаде лифтовите съоръжения на Витоша на частна фирма.

Тези съоръжения бяха собственост на общинския „Столичен електротранспорт“ и състоянието им бе повече от трагично.

Новият собственик веднага обяви инвестиционни намерения за развитие и разширение на ски зоната на Алеко, реконструкция и удължаване на съществуващите лифтове, нови влекове и разширение на пистите. Намерения!

В резултат на това допускане бях обявен за вредител, унищожител на природата и в частност на Витоша, корумпиран помагач на далавераджии и т.н.

Всеки ден в НАГ започнаха да се получават типови бланки с жалби, на които бяха написани на специален ред с точки имена – незнайно дали истински или измислени, но имена на жалбоподатели.

По 50-60 възражения на ден и така повече от месец

На всяко трябваше да пиша резолюция и да го насочвам за отговор. И всичко това по повод на заявено намерение. А разработването на устройствен план, обявяването му, обществените обсъждания, корекциите по приети възражения, включително във финала възможността за съдебен контрол е възможно най-демократичната процедура за достигане на разумно финално решение. Резултатът от тази протестна акция, според мен добре координирана бе, че оттеглих допускането, а собственикът на ски-съоръженията реши, че вместо по царския път – с процедиран и прозрачно приет устройствен план, е по-добре да мине по пряка пътека – директно през МОСВ и МЗГ.

Резултатът след 14 години законови, административни, медийни и политически криволици, врътки и хватки е, че собственикът се е върнал назад и имиджово и процесуално, природозащитниците имат природа във все по-голям риск и софиянци получават една зона в разруха.

А тези, които чакат да карат ски и да правят туризъм на Витоша, получиха вече демонтиран лифт „Романски“, спрян преди три години Драгалевски лифт, отдавна спрян Княжевски лифт, разрушен и окраден влек Конярника, все повече и все по-ерозиращи пътеки към Черни връх, по които в хубаво време в почивен ден е по-оживено от пешеходната зона на Витошка.

Снимка: Етюд-и-те на София / Sketches of Sofia

Вместо да се развива достъпът до планината с най-екологичния транспорт – лифта, въжени линии се спират и хората се принуждават да се качват с автомобили.

В някои дни високата част на планината става един голям нерегламентиран паркинг…

Ето как чакането става все по-безнадеждно, при което за съжаление най-ощетени са децата на София… те искат и чакат добри условия за ски, туризъм и чист въздух…за сега без особени надежди…

Докато Природен парк “Витоша” с годините деградира и като природа и като условия за туризъм и спорт, и като инфраструктура.

Планината страда, софиянци безнадеждно чакат, институциите мълчат, природозащитниците си траят… и те така…

Следва продължение…