Българската армия преминава българо-сръбската граница. Антони Пиотровски е полски художник, доброволец в Сръбско –българската  война, награден с орден “За храброст”. Пиотровски рисува девет платна за войната, откупени от българската държава и изложени във Военноисторическия музей. Пиотровски е автор и на картината “Баташкото клане”, наградено на Пловдивското изложение 1892 г.

Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,
вий братски се прегърнахте, легнахте
и “Лека нощ” навеки си казахте –
до втората тръба.

Иван Вазов е създал този величав словесен паметник за героите на битката при Сливница, героите, които ще възкръснат за последната битка между доброто и злото, призовани от “втората тръба”, тръбата на Армагедон.

Сливнишката битка е решаващото сражение на младата българска държава срещу сръбския агресор, подпомогнат от Австроунгария, в Сръбско-българската война, предизвикана от великите сили заради Съединението на България. Целта на войната е сърбите да превземат София, за да прекъснат връзките между българската държава и българското население в македонските земи.

Но в Сливнишката битка, започнала на 5 ноември 1885 г., при значително превъзходство на сръбската армия (32 000 българи срещу 40 000 сърби) и при краен недостиг на висш команден състав в българската войска, противникът е разгромен за два дни и българската армия навлиза в Сърбия. Полковете на българската армия се командват от капитани поради липса на български старши офицери. По обяд на 7 ноември българите минават в настъпление, отрядът на капитан Коста Паница разбива сръбските войски при Ропот и Комщица и навлиза в Сърбия, като с това приключва битката при Сливница.

Десет дни по-късно, на 15 ноември, българите постигат победа при Пирот, сръбската армия е изправена пред пълен разгром и пътят към Белград остава незащитен за сърбите. Само заплахата от намеса на Австроунгария и евентуално на Русия в полза на Сърбия принуждава Александър Батенберг да спре настъплението.

С това приключва опитът на Сърбия за хегемония на Балканите, тя изпада в тригодишна политическа криза, и крал Милан абдикира в полза на сина си Александър Обренович, убит през 1903 г. от офицери, привърженици на династията Караджордевич.