АРХ. ПЕТЪР ДИКОВ: #МалкиСофийскиИстории. Сезон втори
ТЪНКАТА РАЗЛИКА: 52. Скоростна ж. п. линия през половин София и през цял Перник е безумие
"Обувките" на градската железница са твърде "тесни" за скоростни влакове


арх. Петър Диков

Снимката е илюстративна

След материала за градската железница, който не предизвика особен интерес – защо ли? – повтарям вече като част от Малките софийски истории и текста за скоростната ж. п. линия София-Перник-Радомир. И този текст, както и публикациятя за детската болница, е стар – от преди близо 2 години. И отново без резултат.

ИЗВЪН ПРОГРАМАТА: 51. За детската болница, за преките пътеки и за царския път

А проблемът става още по-важен и актуален, защото тази ж. п. линия влезе дори в програмите на Европейската комисия

Като част от трасето София – Скопие, изграждането на което предстои да се стартира.

Сега, в много кратко време, трябва да се реши ще направим ли поредната груба грешка и ще поставим ли под въпрос повече от милиард инвестиции от Европейския съюз?

Дали все пак да не вземем правилното решение да променим проекта в интерес на София, на България и на цяла Източна Европа?

Миналата година в четири столични района имаше обяви за обществено обсъждане на Комплексен проект за инвестиционна инициатива – съгласно  чл. 150 на ЗУТ това е процедура при която едновременно се обявяват подробен устройствен план и инвестиционен проект – за  реконструкция на ж. п. линията София – Перник – Радомир в частта ѝ през Столична община от Захарна фабрика до Владая.

Тази реконструкция се представя, както в медиите, така и в официални съобщения от 2018 г. като част от проекта за модернизация на железопътната линия Видин-София-Кулата.

Проектът е в списъка на приоритетните за трансевропейската железопътна мрежа

Тази железопътна мрежа се състои от девет стратегически важни и основни за Европа коридори. Трасето е част от Ориент – Източен Средиземноморски железопътен коридор. Предвижда се да бъде изградена железопътна магистрала, която да обслужва вътрешния и международен товарен и пътнически трафик.

Модернизацията на участъка е обявена за обект с национално значение. В последния месец отново и за пореден път се заговори и за ж. п. трасето София – Скопие, част от което също е участъкът София Радомир.

Министър-председателят на Княжество България Петко Каравелов за пръв път през 1881 година настоява за изграждането на това трасе. Което не пречи през последните 30 години да бъде политическа дъвка за всички управления.

Какви са рисковете ?

За да сме наясно с необходимостта, перспективите и действията за реконструкция на ж. п. трасето Радомир-Перник-София и какви рискове и проблеми ще създаде точно тази отсечка през Владая, трябва да разгледаме ситуацията със Софийския железопътен възел и неговите връзки с националната и международна ж. п. мрежа..

Софийският железопътен възел има съгласно евро коридорите два основни транзита:

  1. Калотина – Драгоман – София – Пловдив – Свиленград като част от трасето Будапеща – Белград – София – Истанбул – Анкара
  2. Видин – София – Кулата като част от трасето Тимишоара – Крайова – Видин – София – Солун – Атина

Само като бележка следва да се подчертае, че в европейските документи липсва още едно важно за България, а и за Източна Европа ж.п. трасе:

Скопие – София – Русе – с  продължение на север Букурещ и Балтийско море и на югозапад Дуръс и Адриатическо море.

Отсечката Калотина-Драгоман-София–Пловдив е част от първото трасе и от паневропейския коридор 10

За тази отсечка Европейския съюз в последните години отделя значителни средства за реконструкцията и превръщането ѝ в скоростна.

Само за отсечката Елин Пелин-Костенец-Септември са предвидени над 1,5 милиарда лева без ДДС, а за реконструкцията на ж. п. линията София –Драгоман са заложени още 617 милиона лева без ДДС…

Общо над 2,1 милиарда лева

Голяма част от това трасе е вече с проведени търгове, сключени договори и започнало строителство.

Това показва колко важно трасето за развитието на железниците на Европа.

Другото транс европейско трасе през Софийският железопътен възел е Видин-София-Кулата

От това трасе за София от съществено значение са две отсечки – Мездра-София и София-Радомир. Отсечката София-Перник-Радомир има три изградени във времето варианта:

ж.п. линия 5 – София-Владая-Перник-Радомир, изградена 1893-1897 г.;

ж.п. линия 6 – София-Волуяк-Радуй-Перник, изградена 1940-1950 г.;

ж.п. линия 6.1 – Радуй-Батановци, изградена 1968-1986 г.;

Трасето на линия 6 е построено в периода 1940-1950 г. като байпас на трасето Перник-Владая-София, с цел да извади товарния трафик от редицата жилищни квартали на София, през които минава и да осигури много по-добри параметри за железопътен превоз – минимален радиус на кривите 500 м и максимален наклон 12 промила.

Като сравнение по трасето през Владая има криви с радиус 200 м и отсечки с наклон 25 промила

Линия 6.1 пък е построена, за да извади транзитния трафик от много сложния ж. п. възел Перник и да не се ползва отсечката Перник – гара Разменна, която преминава върху стари минни галерии.

Специалистите преди близо 80 години са сметнали, че трасето София – Владая – Перник не е подходящо за товарно движение и са започнали Перник – Волуяк през 1940 г. Това трасе е довършено с бригадирски труд и без почти никаква техника от 1947 до 1950 г. И така тези байпаси са мислени и правени преди 80 години, а сега съвременната железопътна мисъл е решила да вкара цялото движение по трасето, строено 1897 г. и минаващо през цял Перник и през половин София и то като скоростно.

Мъдро…

По разчети на НКЖИ от 2019 г. реконструкцията на ж. п. линията от Перник до Радомир е със стойност близо 300 милиона лева. Реконструкцията на линията Перник-Владая-София включва сдвояване от Перник до Владая, изграждане на два еднопътни тунела при Владая, всеки с дължина по 4,8 км., а от Владая до Захарна фабрика – козметично  реновиране на съществуващото еднопътно трасе – така се обявява на жителите на Владая, Княжево, Горна Баня, Овча Купел, Факултета и Гевгелийски. Тази отсечка, за която НКЖИ няма официални разчети или поне не ги предоставя, по мнение на експерти ще струва повече от 900 млн. лв. Значи по предварителни оценки цялата реконструкция ще струва над 1,2 милиарда лева. И за тези пари се разчита на европейско финансиране. В допълнение на това експертите на НКЖИ твърдят, че еднопътното трасе от Владая и Захарна фабрика няма да се използва за товарен трафик.

Питам се наистина ли някой смята, че такива инвестиции ще се дадат от Европа и от бюджета на България само за да се стига с пътнически влак от Радомир до София за 30 минути Това е цитат от вестник „Строителство – имоти“ от 15 декември 2020 г. по повод откриването на търга за модернизация на ж. п. линията Перник – Радомир.

Питам се още дали това трасе наистина ще бъде част от европейска скоростна ж. п. линия Ориент – Източен средиземноморски коридор?

Може би „факторите“ в НКЖИ смятат, че могат заблудят експертите на Европейската комисия. В това силно се съмнявам…

По-вероятно е някой да си мисли, че гражданите ще преглътнат бъдеща сдвоена линия и всички последствия от това⇓⇓⇓

– масово отчуждаване на имоти;

– шум;

– транспортни и строителни проблеми;

– изсичане на стотици дървета в Западния парк;

– влошени условия за живот на десетки хиляди граждани…

 Това съм уверен, че няма как да се случи

Какво произтича от подобна патова ситуация – огромен риск България да загуби европейското финансиране и по-лошо – да пропусне уникалния шанс за създаване на един важен за нас и за Европа железопътен коридор…

Реконструкцията на трасето Перник – София през Владая и Княжево като скоростно има и други недостатъци

То вкарва целия трафик в Централната Софийска ж.п. гара.

Общият устройствен план на София, разработен от проф. Мусман през 1936 г. е предвидил така наречената Северна товарна тангента – железопътна  линия през Биримирци, построена през четиридесетте години, за да изведе транзитния и главно товарния трафик от Централна гара.

За съжаление източната част на Товарната тангента от повече от 10 години е демонтирана, независимо от това, че в Общия план на София тя е заложена…

Освен това връзката на трасето от Гърция с посоката към Видин (въпросното евро трасе Солун – София – Видин – Крайова) отново трябва да става през Централна гара и то при обръщане посоката на движение.

Странно е обаче, че Столична община и видни софийски визионери възторжено съдействат за реализацията на тази …. умна идея

Видимо не ги интересуват жителите на кварталите, през които минава.

Не ги интересува и посочената в проекта шестдесет метрова сервитутна ивица, както и непосочената изискуема сервитутна (ограничителна) строителна линия, която се изисква от Закона за железопътния транспорт в чл.4, ал.1.

Що се отнася до шумовото замърсяване на жилищните квартали, през които ще минава „скоростната“ железопътна линия, няма яснота дали са правени проучвания и ако са правени, какво показват те.

Няма яснота какво е решението за квартал „Факултета“ и начина на преминаване на „скоростните“ влакове през него, като знаем сегашните проблеми на тази отсечка.

Иначе е предвидена спирка „Факултета“.

Тънката разлика

Скоростните пътнически превози в Европа не се развиват като превози на 20 км, каквато е линията София – Перник. За такива разстояния се прави градска железница – това е видно и от многото предвидени спирки по трасето.

ГЕРМАНИЯ СВЕТЛА ПРИКАЗКА: 50. Ще ги стигнем ли германците или дали може Софийската агломерация да има градска железница

Скоростен пътнически маршрут би могъл да бъде например Атина-Солун-София-Русе-Букурещ /Видин-Крайова/ или Будапеща-Белград-София-Одрин-Истанбул /Бургас-Варна/, но не и тридесет километрово трасе с десет спирки.

И ако някой си представя, че такова трасе ще обслужва много пътници от Княжево, Горна Баня, Факултета и Гевгелийски, то значи този някой не познава София и в частност тези квартали.

Не ми е ясно какви биха били последствията от промяната на проекта за България и за предвидените европейски средства – сигурно ще има такива – но  едно цялостно преосмисляне категорично е необходимо. Насочването на проекта за реконструкция към ж. п. линията Радомир-Батановци-Разменна-Волуяк-София, ще даде възможност с по-малко инвестиции да се реализира действително скоростно трасе, което ще даде и много по-добри перспективи за развитие на целия Софийския железопътен възел, а и на железниците в България като цяло.

Това трасе ще стане освен част от Ориент – Източен Средиземноморски железопътен коридор и естествен елемент от важната за България, за Северна Македония, а и за цяла Югоизточна Европа връзка Адриатическо море – Черно Море/Балтийско море – Дуръс – Скопие – София – Бургас/Варна/Букурещ.

Товарното движение, влизащо в ж. п. възел София може да се насочва във всички посоки без да е нужно да преминава през Софийската централна железопътна гара.

За тази цел разбира се трябва да се възстанови и източната част на т.н. товарна тангента през гара Биримирци, за която има запазено трасе в ОУП София.

Освен това може да се направи връзка при Петърч и Храбърско със скоростната ж. п. линия Драгоман-Сливница-София, което ще осигури товарното движение от Гърция към Централна Европа без изобщо да има нужда да преминава през София.

Такова развитие на Софийския железопътен възел би му осигурил едно ново и важно място в европейската ж. п. мрежа, която вече е разглеждана за все по стратегически и перспективен транспорт. Не случайно 2021 година бе обявена за година на железопътния транспорт в Европа. И освен това ще се случи без да пречи на развитието на София и на удобствата и качеството на средата на гражданите ѝ.

 

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter