Не са много сградите в София, строени след 1944 г., които да са по проект на световно известни архитекти… да не кажа, че няма такива.

С едно единствено изключение – така нареченият първо “Витоша-Ню Отани”, после “Кемпински-Зографски”, а сега “Маринела” или на всички известен като Японският хотел.

Проектантът за тази знакова за София модерна сграда е Кишо Курокава.

Курокава е един от водещите архитекти на ХХ век, известен е като архитектът-философ и е автор на много знакови сгради в Азия, Европа и Америка. Основател е на архитектурното течение метаболизъм.

Японският хотел се строи от българската фирма „Техноекспортстрой“, но строителството бе контролирано от екип японски специалисти. Качеството на строителството е впечатляващо, особено за онези времена – сградата е на повече от 40 години и външно видът ѝ е абсолютно запазен и съхранен. Не говорим за интериора, но той е тема на отделен анализ…

За строителството на Японския има много истории и градски легенди

Не зная колко са верни, но и аз ще добавя една.

В края на лятото на 1978 г. над почти завършената сграда на новия хотел се изви стълб от гъст черен дим. Това се случи в празничен ден. Аз живеех съвсем близо и току що си бях получил дипломата за архитект. Естествено по-най бързия начин отидох до обекта, за да видя какво се случва. Имаше три пожарни и много суетящи се хора… След два – три часа димът изчезна. След доста години участници в строителството ми разказаха повече за тази случка. На партера горели опаковки от стиропор от доставени осветителни тела и мебели, подпалени при извършване на някакви заваръчни работи. Димът бил засмукан от стълбището и се издигнал до покрива. Пожарът не създал някакви тежки проблеми и бил потушен за сравнително кратко време, както и нямало пострадали хора. Но част от партера и цялото стълбище били покрити с дебел слой мазни сажди, които се отделят при горене на стиропор. Сградата естествено е била застрахована за такива събития – все  пак Техноекспортстрой бе фирма, която строеше знакови обекти по цял свят, и застраховката била не къде да е, а в Lloids. Застрахователите пратили екип, който направил оглед, оценил щетите и заложил в оценката заплащане подмяната на цялата облицовка и нова мазилка и боядисване на стълбището и голяма част от партерния етаж. Нашите строители обаче решили да спечелят от застраховката и да спестят значителната сума за смяна на облицовката в продължение на два месеца една бригада с кофи и парцали мила с веро и топла вода саждите…

Японският хотел винаги ме е възхищавал с гениалните си решения – и функционални, и архитектурни, и дизайнерски

Помня времето, когато зад панорамния бар подът бе с 50 см. по-нисък, за да може хората, седнали там, да виждат великолепната гледка към София без да  им пречат барманите.

А за прословутия японски ресторант „Сакура“ и японската градина, която е направена като копие на 400 годишната японска градина в главния хотел на веригата „Ню Отани“ в Токио.

Йордан Радичков в един прекрасен свой разказ пише:

„…има вътрешна японска градина, оформена от ситен сивкав чакъл, подравнен хубаво с гребло и вчесан на вълнообразни ивици. Няколко зелени храста са се вкопчили със зъби и с нокти за вчесания вълнообразно чакъл. От едната страна градината е заградена със стъкло, от другите три страни я обграждат високи зидове, тъй че тя стои като на дъното на кладенеца. Тази градина може да бъде обработвана само, ако отвисоко се спусне човек и виси той подобно на паяк, без обаче да стъпва в нея. Градината стои като пустинен пейзаж, нито човешки стъпки има по нея, нито следа от животно. Тя сякаш е там, в дъното на кладенеца, още преди сътворението на света, като че самата вечност е засята и е полегнала във вълнообразните ѝ вълни от ситен сивкав чакъл. За един жител на Балканския полуостров подобна гледка представлява, само екзотична картина, докато за японеца тя е общуване с вечността. Японецът е беден човек, той не разполага с много земя. За него е достатъчно да има пясъчна градина, голяма колкото една педя, той я подравнява с гребло, вчесва я на вълнообразни ивици и като сяда в края на градината си, загърнат в своето кимоно, наблюдава как спускащото се към залеза слънце удължава сенките на пясъчната градина. Така той общува с вечността…“.

Първата инвеститорска атака срещу комплекса „Японски хотел“ започна в края на 2006 г.

Тогава новите собственици – фамилията Зографски, поискаха да построят на мястото на тенис кортовете 17 етажна сграда. Услужлив колега беше направил проекта – класическа торта, която постепенно се свива от основата до върха.

Отказът ми да издам разрешение за строеж бе оспорван в съда и със съдебно решение бях задължен да подпиша. Така през септември 2009 г. собствениците се сдобиха с документа. По това време се работеше изменението на ОУП, приет 2006 г.

И в това изменение, специално за да се опази общата идея на Курокава, настоях частта с кортовете да се промени от зона Смф в зона Са (спорт и атракции).

За късмет времето от 2009 г. до 2014 г. бе време на поделяне на наследството на починалия през 2007 г. Иван Зографски. Така изминаха пет години и когато през 2014 г. ми бе поискано подновяване на разрешението, отказах с мотива, че съгласно приетия 2009 г. ОУП са сменени параметрите и обектът от 2009 г. не отговаря на новите.

В началото на 2015 г. започна нова атака от вече новите собственици Искането бе в двора на хотела, на мястото на градината, да се издаде виза за 18 етажна жилищна сграда. Показателите на зоната формално бяха спазени, защото комплекса на Японския хотел е строен с големи свободни пространства. При липса на законови мотиви за отказ за издаване на виза, отговорих на собствениците, че следва да получат съгласие от авторите на проекта съгласно закона за авторските права. Тъй като арх. Кишо Курокава бе починал през 2007 г., а реакцията на ателието му бе неясна и от правна и от формална гледна точка, реших, че за да се опази Японският хотел, е добре да получи статут на архитектурен паметник. Така той ще получи истинска защита по Закона за културното наследство. И подадох предложение, съгласно чл. 19 от ЗКН до Националния институт за недвижимо културно наследство, комплексът на Японския хотел да бъде обявен за архитектурен паметник. Почти година и половина след внасянето на предложението, на заседание на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ) се взе решение за отказ за обявяването на комплекса за паметник на архитектурата. Извадки от протокола може да видите в края на текста.

Което означава, че в градината на Японския хотел един ден може да израсне красива модерна жилищна сграда

Ето как един архитектурен паметник – може би само по мое мнение – не  стана архитектурен паметник.

За финал случаят с хотел Маринела ми дава повод отново да задам въпроса защо няма архитектурен обект, проектиран и построен след 09.09.1944 г., който да е обявен за архитектурен паметник?

Вероятно защото няма сгради и архитекти, заслужаващи защита…

Дали…