Това вероятно са най-трудните дни в политическото поприще на Христо Иванов. Някога, когато той, излязъл от инкубатора на неправителствените организации, се излюпи министър на правосъдието в правителството Борисов 2 – тогавашният председател на СДС Божидар Лукарски с намигване обясняваше, че антиГЕРБ реториката била предизборна хватка. Зер  Лукарски също стана министър. Радан Кънев беше по-патетичен, като обяви че Реформаторският блок били направили „исторически компромис“. 

Лошото в случая е, че Христо Иванов е на път да направи не просто историческа, а сериозна стратегическа грешка. Да, разбираемо е, че той бяга от призрака на комунизма като дявол от тамян. Пеевските медии достатъчно отдавна и достатъчно напоително разтръбиха за комунистическото минало на майка му. Тази тема има и друг ракурс. Баща ми обичаше да повтаря с голямо уважение, че Мария Бойкикева е най-честният комунист в България. Да, баща ми Радой Ралин, който до края на живота си остана верен на идеалите си, както той ги разбираше и упражняваше, каквото и да му струваше това.

Ала Мария Бойкикева е сериозен проблем за Христо Иванов пред онези избиратели, които  изповядват антикомунизма като безжалостна и безкомпромисна секта. Заради това сега новият политик се чуди как да се отърве от неизбежната родилна дамга. И поради тази причина дава мило и драго, та да не го заподозрат, че може да влезе в някакво своеобразно ОФ-е с Корнелия Нинова.

Не му е лесно на Христо. За разлика от Христос той не е разпънат между два разбойника, а измежду три ренегатки

От едната страна стои Корнелия Нинова. Тя, откъдето и да я погледнеш е ренегат на СДС. Обичам да се шегувам с приятели бесепари – да, имам и такива, другарувам си с хората не по политически съображения:

 – Изпратихме ви едно наше момиче, да ви провали Столетницата.

От другата страна стои Татяна Дончева. Напоследък тя се откроява като оръжие и глас на разума, на  порядъчността – плиснатото  в очите на публиката, силно отрезвяващо срещу попълзновенията на Повелителят на мухите Слави Трифонов. Ала Дончева е ренегат на БСП. Разбира се, всеки има право на своята идейна еволюция и социален катарзис, но гневът към ренегатството преследва нищожните отломки от синята идея – на  които Христо Иванов също разчита – като  щръклица по говедата.

Пък от третата страна – както е в популярния соц виц – стои съветската страна. Сиреч възпитаницата на някогашната Централна школа по снайперска подготовка, вкл. и с паралелки само от жени, а после Централната комсомолска школа, която с идването на перестройката през 1990 г. е преобразувана в Институт молодьожи – ИМ Мая Манолова. Която не само си е ренегат откъм БСП, но може и да бъде подозирана в политически промискуитет със СДС в Кюстендил.

Имаше навремето популярен виц:

Стои си Иванчо в час по география и си блъска главата

„Как ще живея оттук нататък, след като баща ми е бандит, ще лежи в затвора още 20 години без право на помилване, а майка ми заедно с кака проституират – баба е сводницата им, докато дядо държи пазара на наркотиците, а на всичкото отгоре малкото ми братче е гей… Пък, аз Иванчо, толкова искам да живея в едно нормално семейство…

Учителката забелязала, че Иванчо не внимава в урока и го запитала:

 – Иванчо, какво си се разсеял? Я излез пред картата, да ни покажеш откъде тече и минава през Европа река Дунав! – Иванчо погледнал учителката и изпъшкал:

– Госпожо, да Ви имам проблемите…“

Да, наистина, Христо Иванов си има големи проблеми. Как да запази антикомунистическите си избиратели и същевременно да поддържа естествен политически разговор с така наречените антисистемници в 46-то народно събрание. Нещата са много лесни за разбиране, ако обърнем гледната точка.

Кои са антисистемниците?

Да, Слави Трифонов се изпусна – антисистемник е… Антисистемникът Слави иска да изчегърта един друг антисистемник – Бойко Борисов, който подмени зараждащата се политическа система с битовата ритуалистика: „Важното е да имаш вуйчо владика”. Докато управляваше Борисов се държеше като “капо ди тути капи”, за система не можеше да става и дума.

Въпреки всичко моят колега от Философския факултет на Софийския университет Ахмед Доган е най-големият антисистемник, който вече 30 години дирижира такава какофония в системата, че целокупното ни население – вряло или кипяло, изпадна в когнитивен дисонанс. Да не забравяме – демократичната политическа  система е сбор от хармонизирани правила, които позволяват свободен граждански оборот.

Нямат ли си в „Демократична България Спин доктори?

Не питам заради вирусолозите или имунолозите, които се борят със синдрома на придобитата имунна недостатъчност. Говорим за онези експерти, които учат политиците как да излязат от трудна ситуация. Това е в областта на пиара, занимание несъвместимо с професията ми. Кажи, речи цял живот съм бил журналист. Журналистът пита и осведомява публиката, пиарът хвали и хвърля прах в очите. И все пак от Спин докторите може да има полза. Ако са достатъчно грамотни и запознати със съвременната политическа история. За да му припомнят на Христо Иванов как протекоха президентските избори във Франция през 2002 г. Когато Жан Мари Льо Пен навря френската левица, заедно с харизматичния ѝ лидер Лионел Жоспен на кучето в задника и се класира за балотажа на изборите за президент на Франция срещу държавния глава и кандидат на десницата Жак Ширак.

За разлика от Слави Трифонов Жан Мари Льо Пен  съвсем не е Повелителят на мухите. Всъщност той е един горд французин. Служи във френския чуждестранен легион. Като офицер в първи въздушно-десантен батальон на Чуждестранния легион участва в Индокитай, Суецката операция през 1956 г. и в сраженията в Алжир през през 1957г.  Кавалер е на Ордена на Военния кръст. Завършва право и политически науки в Парижкия университет – право в 1954 г. и политология в 1971 г.

И все пак, когато през 2002 г. Жан Мари Льо Пен отива на балотаж срещу кандидата на десницата Жак Ширак и левите, и десните избиратели гласуват срещу него. Французите се вдигнаха и 80 процента от гласувалите подкрепиха Ширак – исторически рекорд за Франция. Нямаше как да гласуват за фашизоида, който защитава нацисткия режим във Франция и пропагандира, че Холокостът е просто „детайл от историята.

Това трябва да научат и Христо Иванов и неговите избиратели антикомунисти

БСП беше единствената парламентарна опозиция през последните четири години. Пък да не забравяме, че „нашето седесарско момиче“ Корнелия Нинова изгони от ръководството на партията олигарсите, които тласкаха БСП към инцеста на „широката коалиция“ с ГЕРБ. И колкото романтично занимание да са протестите, за да живеем свободно ни трябват правила, сиреч система. Тези, които плюят на правилата – нагледахме се през годините управление на Борисов, защо да си причиняваме мазохизма Трифонов – под каквато и овча кожа да се покрият, не ни мислят доброто.

Ето защо мисля, че ще е добре за България тъкмо системните партии или коалиции – тези, които искат да възстановят демократичната система на парламентарно управление у нас – да се опитат да излъчат правителство. Да повторя. От моя гледна точка, доколкото не са демонстрирали антидемократични тенденции, системни партии или коалиции у нас са, според броя на депутатите си: БСП, “Демократична България” и “Изправи се България! Ние идваме”. Ако те успеят да излъчат правителство – добре. Не успеят ли – да вървим към избори… „пък… каквото сабя покаже и честта, майко, юнашка!“