Бичуването на Христос на Пиеро дела Франческа, 1455. Фигурата най-вляво е Пилат Понтийски, изобразяващ византийския император

На 5 юли 1439 г. е подписана Флорентинската уния за обединение на Византийската и Римокатолическата църква след продължилия седем години Седемнадесети църковен събор, който прави отчаян опит да обедини Европа за спирането на непобедимото османско нашествие.

Унията е прекратена след падането на Константинопол, когато източноправославната църква попада под султанска власт.

От страна на Византия радетел на унията е император Йоан VIII Палеолог. Въз основа на унията папа Евгений IV организира кръстоносен поход срещу Османската империя, воден от Янош Хунияди и Владислав Варненчик, но кръстоносците са разгромени в битката при Варна през 1444 г.

Йоан VIII Палеолог преживява обсада на Константинопол, разгрома на западното рицарство и падането на Сърбия. Той умира през 1448 г. с пълно съзнание за обречеността на своята империя. Историческият парадокс е, че обединителната Уния поражда в самата Византия разкол, който улеснява падането на империята, тъй като византийците оказват слаба съпротива на османското нападение.

Художниците на ранния флорентински Ренесанс Беноцо Гоцоли и Пиеро дела Франческа изобразяват трагичната фигура на византийския император в символични сцени. В най-странната картина на Франческа “Бичуването на Христос” византийският император е изобразен като Пилат Понтийски, а картината е алегория на падането на Константинопол.

Гоцоли изобразява византийския император като един от тримата влъхви – Валтазар – в  обкръжението на Лоренцо и Пиеро Медичи и херцог Сфорца, върху фреско в Капелата на влъхвите в палацо Медичи – Рикарди  в центъра на Флоренция.

Беноцо Гоцоли, шествието на Валтасар, изобразяващ византийския император Йоан VIII Палеолог, 1460 г.