Смъртта на цар Петър I през 969, Ватикански препис на Манасиевата хроника, XIV век

Вторият син на Симеон Велики Свети цар Петър I, управлявал Първото българско царство четиридесет и две години, сключва на 8 октомври 927 църковен брак в Константинопол с Мария Лакапина, дъщеря на император Христофор Лакапин и Августа София и внучка на император Роман Лакапин, син на Теофилакт Непоносимия, имперски охранител от арменски произход. По време на венчавката

Мария Лакапина е прекръстена на Ирини, което означава “Мир” в чест на възстановения мир между България и Византия, който продължава тридесет и шест години.

По силата на сключения договор Византия признава царската титла на българския владетел. Българската архиепископия е канонично издигната в самостоятелна Българска патриаршия. Българската църква става автокефална и архиепископът Дамян Доростолски става първият български патриарх.

По времето на Роман Лакапин, който прави бърза кариера във византийския двор от друнгарий на флота през магистър, василеопатор до василевс, Византия е разгромена от Симеон в битката при Ахелой и България започва да придобива хегемония на Балканите.

Тридесет и четири години по-рано на Преславския църковен народен събор освен избора на Симеон за български владетел и преместването на столицата от Плиска в Преслав византийското духовенство е заменено с български клирици, Климент Охридски става първият епископ проповядващ на български, а българският език заменя гръцкия в богослужението.

Цар Петър се среща с най-великия български светец Иван Рилски, изпраща му дарове, състоящи се от плодове и злато. Йоан Рилски връща златото, отвръщайки с думите:

“за какво му е злато на този, който ограничава себе си даже в хляба и водата…“,

след което изпраща на царя писмо с духовни наставления, което е включено в житието на Йоан Рилски, написано от Свети Патриарх Евтимий**:

“Убогият Иван до благочестивия и самодържец на българския скиптър цар Петър.… Споменът за смъртта да ти идва винаги наум, а твоята мисъл да мечтае неуморно за бъдещото царство! Валяй се под нозете на твоята майка, църквата, прекланяй се усърдно и скланяй глава пред нейните първопрестолници, та царят на царуващите и господарят на господстващите, като види толкова голямото ти усърдие, да ти даде ония блага, що око не е виждало и ухо не е чувало и в ума човешки не са проникнали, които бог приготви за обичащите го!”

 *Бел. ред. Петър не успява да се справи със запазването на обширната държава, която наследява от баща си. Около 931 г. сръбският владетел Чеслав избягва от Преслав и вдига въстание. Цар Петър се примирява с възстановяването на сръбската автономия. Маджарите нахлуват многократно – 934 г., 943 г., 948 г. и 958 г. Петър не съумява да се справи и с тях; първо се задължава да им плаща данък, а по-късно се принуждава да сключи мирен договор, който е насочен срещу Византия. През 968 и 969 г. в България нахлуват руските дружини на киевския княз Светослав I, подстрекаван от император Никифор II Фока. През 969 г. те достигат до Велики Преслав. Цар Петър не издържа на напрежението и получава апоплектичен удар. Задава се краят на Първото българско царство…

 **  Петър Мутафчиев “Поп Богомил и Свети Иван Рилски Духът на отрицанието в нашата история“