Мори ме жегата. Мори ме като всички, които в този августовски ден не са в ласкавите вълни на морето или в прохладни  планински курорти, където гората „мирише на младост”. Седя пред телевизора с биричка в едната ръка, с дистанционно в другата и цъкам по програмите. А те, програмите, „вселяват в сърце ми само скръб и жалост”.

Гледам в новинарските емисии как депутати, които се кълняха, че ще „изчегъртват” Борисов и гербаджиите от управлението на държавата се препират като деца със специални потребности, оставени без надзор. Разиграват се овехтели сценки и евтини фокуси: „Тука има – тука нема правителство” и „Не се сърди човече – вземай си мандата”. И това, по  което постигнаха първо консенсус, е да не се намаляват депутатските заплати.

Подтиснат от крещящата липса на диалог в парламента, превключвам на новините от олимпийско Токио. В Азия изглежда, че България има повече шансове да заприлича на нормална европейска държава. Най ме радват нашите спортистки-представителки на бойните спортове: карате, бокс, борба… два златни медала, сребро и бронз носят, каквито отдавна не бяхме виждали. Плюс златото на прекрасния ансамбъл по художествена гимнастика. Борят се здраво момичетата – умно, със сърце и душа отдадени за победа. И си мисля, че такива дами ще бъдат по-полезни в рамките на своята компетентност като министри, ако искаме да рушим статуквото. Слави Трифонов имаше добро хрумване, като предложи първо гросмайстора Антоанета Стефанова за премиер. Но се оказва, че от години, звездата на женския ни шахмат играе под флага на Грузия.

Неудобно, някак си се получава – български премиер да се състезава за чужда държава

Така е, като не си ценим талантливите жени, които се вижда, че в много отношения превъзхождат мъжете ни. Както е казано в Евангилие от Матей:

„… не давайте бисери на свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и като се обърнат, да ви разкъсат.”

А ние ги даваме! Дадохме Ирина Бокова за Генерален директор на ЮНЕСКО, вместо да е министър на външните работи на България. Като такъв, тя би могла на чист английски да обясни на Северно македонците, от къде идва езика им и културно-историческото им наследство. Движимото, както и недвижимото. И Кристалина Георгиева дадохме за комисар на Европарламента и за главен изпълнителен директор на Световната банка после я дадохме, вместо да е наш министър-председател, както се предлагаше.В този ред на мисли констатирах два необорими факта: първо, че ми е свършила бирата и второ, че още нищо не е окончателно загубено. Хвърлих дистанционното и сграбчих телефона. Набрах стар приятел, политолог, който от години си изкарва насъщния с анализи и ценни съвети към политически лица и организации, готови да ни „оправят” за 800 или за по-малко дни. –  Здравей, – казах му – помниш ли слогана, който ти предложих, когато щяхме да избираме Петър Стоянов за президент?–  Кой слоган?… „ТОЙ Е”?!–  „ТОЙ Е!” – помниш, куче – „ТОЙ Е!” Е, сега имам още по-добра идея, слоган трепач, само трябва да го промотираш, където трябва. Новите избори са в кърпа вързани!–  Слоган за премиер или за президент?–  Слоган за каквото дойде. Но върви в комплект с персоната.–  Добре, кажи го накрая, стига си се правил на важен.–  Не се правя на важен, опитвам се да постигна съспенс на вниманието. И така, слогана е: „ТЯ Е!” Представи си го на постер – ТЯ е в среден план, приветливо усмихната, но с непоколебима решителност в погледа, на фона на изгрявящато зад хоризонта слънце. Нова зора изгря за България. „ТЯ Е!”–  Добре, добре, но коя е ТЯ?–  ТЯ е родена в София през 1980-та, но още десет годишна заминава за Германия. ТЯ учи „Икономика” в университета в Костанц, после в Оксфорд. ТЯ е консултант в международната компания „Маккинзи енд Къмпани“, работи с международни банки и финансови институции. ТЯ. е финансов директор на инвестиционен фонд, управляван от Цветелина Бориславова. ТЯ печели, но е щедра – основава  Фондация „Един свят“ с цел да подобри образованието на деца и младежи. ТЯ е избрана за бизнес дама за 2014-та г., а да не говорим колко езици владее. ТЯ е родолюбец – купува   имоти в България, като само за 2016 година, инвестицията и е над 35 млн. лева. ТЯ създава компании, без да краде интелектуална  собственост. ТЯ успешно лансира криптовалутата „OneCoin” и с мрежов маркетинг включва повече от половин милион вложители.–  А, досетих се коя е. Тя е Ружа Игнатова. Ама, не я ли разследват от ФБР за финансова пирамида?–  Разследват я, но какво от това? Всеки е невинен до доказване на противното – това и Иван Гешев ще ти го каже. Нека да я сравним с Бойко Борисов – за нея твърдят, че е събрала с обещания за бърза печалба около 17 милиарда евро, почти колкото и той с обещания за достоен живот. Игнатова влага милиардите с „принадена стойност” в недвижимости, заводи, високи технологии. А Борисов ги влага без „принадена стойност” в шкафчета си – ниска технология. Но в това сравнение има една позиция, която обрича Ружа Игнатова на тотален изборен успех. От кого тя измъква милиардите? От богати австрийци, естонци, испанци, американци… А от кого ги взема Бат Бойко? От нас, най-бедните в Европа, брате мой, от нас! Тя привлича милиарди, а той ги отвлича. Е, как да не гласуваш за нея!–  В това отношение си прав, но точно последното сравнение я прави неудобна за промотиране пред която и да е партия. Ако питаш мен, като политолог считам, че най-добре е тя самата да си регистрира партия. Или да плати да я регистрират. Както направи Божков.–  Може би си прав. Ще трябва тази идея да я публикувам в Нета.–  За да я откраднат ли?

–  Нека да крадат, щом е за благото на България! Ще го напиша като памфлетче, като едно фейлетонче, пък който се досети… Даже и заглавие ми хрумна, нещо, което кореспондира с политическата ни ситуация – „Sound and fury”,  „Врява и безумие”  –  как ти се струва?

–  Какво ти става, бе човек? С тази политика вече съвсем си изкукал! От Фокнър ли ще плагиатстваш?

–  У нас плагиатстват предимно политиците. Но, кажи ми драги, в коя страна политиците не плагиатстват? Считам се за творец и правя само творческа заемка. Когато ползвам чужд текст, коректно поставям кавички. И заемката не от Уилям Фокнър, а от монолог на Макбет от Уилям Шекспир, от когото Фокнър е направил творческа заемка.

„…And then is heard no more: it is a tale
Told by an idiot, full of sound and fury,
Signifying nothing.”

„…И повече не се чува: това е приказка,

казана от идиот, пълен с врява и безумство,

не означаващи нищо.”