Едно по едно или две в едно? Това е въпросът! Кое е по-достойно за народния избраник – „…да понесе камшиците,

                              стрелите на бясната съдба

                              или да се опълчи сам

                              срещу море от мъки

                              и да им сложи край?”

                                                   /Хамлет,У.Шекспир/
Два избора един след друг, или два избора едновременно? Този въпрос тревожи умовете на стари и нови политици, политиканти и политолози у нас. И не, защото в единия случай ще се похарчат повече пари от и без това изтънелия държавен бюджет. Опасността е на мнозинството от избирателите да им писне непрекъснато да ги правят на маймуни и въобще да не отидат да гласуват. Пак ще се избере парламент и президент, но когато по-малко от 50% от гражданите с право на глас са го упражнили, за каква представителност може да се говори? Независимо дали изборите са пропорционални, мажоритарни или смесени, представителността и на двете институции ще бъде компроментирана. Задаващите се кризи в областа на здравеопазването, енергетиката, икономическата и социалната сфери, културата и образованието и липсата на стратегическа визия от страна на законотворците, ще бъдат овладявани с палеативни мерки. Взетите решения, особено когато са непопулярни, ще бъдат атакувани отначало медийно, а след това и на улиците и площадите. Но този път, грубата полицейска сила няма да заглуши гнева на гражданите и Народното събрание може отново да бъде обсадено от народа. Сценарият ни е познат, този филм вече сме го гледали и знаем как завършва.

И американски римейк по този сюжет скоро гледахме, но и там нямаше happy end

Възможността, да няма парламентарни избори в момента, изглежда като сцена от фентъзи. Ако политическите главатари в парламента се окажат аватари и обитаващите ги същества решат въпреки всички различия да плеснат с ръце и да прегърнат едно излъчено в последния момент правителство, то следващите съждения по повод на изборите ще отпаднат. Но, ако събитията следват обичайния си ход, вероятно ще имаме няколко варианта.     

Нека допуснем, че се случи първият възможен вариант и през седмица в два изборни дни се проведат парламентарни и президентски избори. Тогава възниква подвъпросът: Кой от двата избори ще е първи? Защото, както гласи една латинска сентенция:

„Първият по време е първи по право.”

Аз бих добавил: и първи обира каймака. За втория остава още по-занижена електорална активност и общото отегчение, постепенно преминаващо в омерзение. Тъй като, парламентът определя датата на президентските избори, а президентът на парламентарните, ще видим шедьоври на конституционална еквилибристика, хитруване, увъртане и надцакване при определянето на изборните дати.

Но, да допуснем дори хипотетично, че здравият разум в българската политика надделее и в името на икономиите и антиковидните мерки се постигне съгласие да се проведат два избора в един ден. Тогава как ще бъдат заложени двата избора в машините? Софтуеристите ще направят това, което им наредят от ЦИК. А на ЦИК кой и как ще нарежда и как ще се разберат, не смея да си помисля. Ще може ли да дадеш гласа си само за едните избори, или ще трябва последователно да преминеш през всички екрани и да получиш интегрирана разписка с избора си за президент, партия и включени преференции за конкретен кандидат-депутат? Ако се приеме такава избирателна технология, все едно, че е наложен образователен ценз.

Години преди 10-ти ноември 89-та, по време на „развития социализъм”, преди епохата на частните медии и Интернет, в книжарниците имаше продажба „две в едно”. Искаш „Майсторът и Маргарита” на Булгаков – може само, ако купиш и „Село край завод” на Ст. Ц. Даскалов. Искаш Реймънд Чандлър–може, но в комплект с Георги Караславов. С поредицата „Световна класика” се разпродаваше цялата залежала съветска казионна литература, включително „Малая земля” и „Целина” на Брежнев.

Този позабравен търговски трик сега може да се възроди в името на демокрацията и националния просперитет. Проблем ще е, ако и двете предлагани опции не оправдават ходенето до избирателните секции. Тогава може да се предложи допълнителен материален стимул – на всеки ваксиниран гласоподавател да се изплащат по 50 лева…

Тъй като в ЕС сме страната с най-нисък процент ваксинирани, тежестта към бюджета ни няма да е голяма

Такава стратегия ще има троен ефект – може да повиши едновременно избирателната активност, както и степента на ваксиниране, особено в ромската общност и да намали тежеста на купеният вот. Починът „три в едно” определно има предимства. Както се пише и за ваксините, ползите са повече от вредите, които могат да се причинят.

„ТРИ В ЕДНО” е изпитано рекламно послание, слоган на търговски продукт от водеща световна фирма, а също е и е хилядолетена сакрална доктрина, която се поддържа от много направления на християнството, включително от Българската православна църква.

В този ред на мисли, усещам как ангелът ми вече започва да отслабва и ми пресъхва гърлото. А и стана три часа – време  за реваксинация.

– Келнер, дай ми една двойна ракия от 300 грама, за да не се разкарваш излишно!

Този аватар май трябва да го сменя. Много пие напоследък…

*Авторът е изпълнителен директор на Европейското общество за защита на човешките права – България