Поредицата #МалкиСофийскиИстории е автобиографична и ще проследи редица бивалици и небивалици, с които арх. Петър Диков се е сблъскал като главен архитект на София от 09.02.2006 до 08. 02. 2016 година. Тепърва, след като прочете историите, предстои публиката да реши няма ли да сложи едно подзаглавие на поредицата – „Житие и  страдания грешнаго главнаго архитекта“, по примера на големия и може би вече малко известен за широката публика български възрожденец Софроний Врачански.

АНАЛИЗИ БГ

32. Състоянието на нашите гробища и неудобните въпроси за морала ни
Част първа, където “очите на живите са по-затворени от очите на мъртвите…“

В началото на 2010 г., след като влезе в сила изменението на ОУП, започнах градоустройствени процедури по предвидените два нови гробищни парка на София, както и за разширенията на съществуващите. Стартирахме с плана за новия Източен гробищен парк.

Източната част на София, която основно се разви в последните 40-50 години, няма гробище, докато двете най-големи съществуващи – Централно и Бакърена фабрика са в северозападната част.

И се започна драмата…

Казиченци скочиха на протест. Поводът бе, че не желаят гробище до техния квартал. Но причината беше друга. Кварталът бе на разстояние повече от 500 м. от този терен, освен това между тях минаваше околовръстния път с две платна по четири ленти в посока, а частта от гробищния парк към околовръстния бе предвиден за смесена многофункционална зона с ширина 200 м.

Истинската причина бе, че десетина години казиченци продаваха имотите си, прилежащи на околовръстния път, на доста високи цени…

И си представяха, че цените ще продължават да се качват  – ето  защо в  предложението за градско гробище виждаха как някой иска да им вземе бъдещите високи приходи от джоба. Имаше една култова жалба срещу проекта, в която възрастна собственичка пишеше:

“искам да строя на моята земя блокове, в които да живея.“

Появиха се и откровени нападки срещу мен, че:

 “преследвам икономически интереси“ и че:

“главата си залагат, че там няма да се направи гробище, а нещо друго“…

Имаше и възражения на граждани, в които пишеха, че ако все пак много настоявам и успея да прокарам проекта, пожелават:

Първият гроб в новото гробище да е моят

Проведох десетки срещи с излъчени от гражданите групи, обяснявах им, че техните мераци за изгодни продажби няма как да се случат, че по ОУП теренът е за гробищен парк и няма как да “строят блокове“, но те бяха непреклонни:

Ще затворят околовръстното, ще спрат ж.п. линията София – Пловдив, ще блокират общината и т.н…

Не получих никаква подкрепа и проектът умря. А в проекта, който разработвахме, бе заложена и идеята за концесиониране на гробищния парк. Бяха разработени рамковите условия за това – каква част от гробните места да останат за социални нужди на общината, как да се регулират цените, ангажиментите на евентуалния концесионер за изграждане на необходимата инфраструктура и т.н. Така финансовите ангажименти на общината се свеждаха до осигуряване на градоустройствения статут и финансовите средства за отчуждаването на земята…

Опитах да инициирам смяна на терена с промяна на ОУП и мястото да се премести от изток на околовръстното на 300 дка държавен и общински терен – поне да не се отчуждава. Там пък се включиха общински съветници, които се притесняваха, че едно гробище щяло да е:

“грозна гледка на входа на София.“

И тази идея умря…

След провала на източното гробище, въпреки че то беше по-необходимо, стартирах процедура за проект на ново гробище в землището на Филиповци. Този терен се намира на километър от най-близката жилищна зона и се надявах, че може да се реализира безпроблемно. Недостатъците бяха, че се изискваха значително повече инвестиции за изграждане на инфраструктура – нов път, осигуряване на градски транспорт, водоснабдяване, електроснабдяване и т.н.

Една скоба – за източното гробище предлагах удължаване на трасето на трамвая по Искърско шосе през кв. Миленков до гробищния терен. Това щеше да подобри обслужването на кв. Абдовица и кв. Димитър Миленков, да се осигури достъп до парк Врана – в  момента това е общински парк на практика без достъп – и  да се мисли за продължение под моста на Околовръстното до бързоразвиващата се производствена зона на Казичене.

26. Софийските трамваи – блестящо минало, тъжно настояще, неясно бъдеще – част първа
    Само 20 години след първия трамвай в света – през 1901 година в София се пуска електрически трамваен градски транспорт
27. Софийските трамваи – блестящо минало, тъжно настояще, неясно бъдеще – част втора
    Неосъществените трамвайни трасета

За западния терен пък се проектираше път с две платна и в средата с полоса за възможно продължение на метрото покрай гробищния парк до Индустриална зона Божурище и гр. Банкя, използвайки част от жп линията.

18. Софийското метро – част първа. Първи метродиаметър – историческият строеж
    Каква е приликата и колко месеца е разликата между „Първи метродиаметър“ от софийското метро и магистрала „Тракия“?
19. Софийското метро – част втора. Втори метродиаметър – успехът на риска
    Днес всички като че ли приемат метросистемата на София като даденост…
20. Софийското метро. Метростанция Сердика 2 – или как се пази археология
    Първият случай в София, при който антична археология се разкрива не при изкопи за ново строителство, а единствено с цел нейното експониране
21. Софийското метро. Трети метродиаметър – как „Спаси метрото“ спасяваше метрото…
    …или #Койданиспасиотспасителите?

Уви, реакцията бе същата като с Казичене. Прилагам в края на материала петиция на граждани от кв. Люлин от 2013 г. Това възражение ме накара да мисля, че в гонитбата на ползи, лични облаги, удобства и материални блага, като че ли вече сме загубили всичко човешко и християнско.

В доклада си до СОС бях записал “гробищен парк и крематориум“ и този крематориум също се оказа тежко усложнение. В една жалба на жител на Филиповци пишеше, че той бил против крематориума, защото не искал: “да му мирише на трупове.“

А за необходимостта от нов общински крематориум и защо този в Централни гробища бе харизан в миналото от общината на частни собственици историята е толкова смрадлива, че бих могъл, но няма да я включа в #МалкиСофийскиИстории…

Все пак, някои от чисто бизнес гледна точка си дават сметка колко е необходим нов крематориум на София, дори още през 2014 г. се бяха опитали да ми пробутат да разпиша строително разрешение за изграждане на “инсинератор“ в Бояна парк. Този проект имаше всички необходими съгласувания и разрешения. Отказах го – представих си как с мой подпис се строи крематориум – защото  си беше точно това – в  Бояна.

Разбира се,  покрай дебатите имаше и много други предложения за ново Софийско гробище, които валяха от всякакви “специалисти“ – от табаните на рудника в Кремиковци до изнасяне извън Столична община…

Протестите, възраженията и жалбите показаха, че вероятното най-подходящо място би било на Луната…

Ала трябва да е на обратната, невидимата  страна на Луната…

Има все пак и един успешен общински пример – новият гробищен парк Полето в Банкя. От 2007 до 2013 година се водиха процедурите по градоустройството и отчуждаването… и на 04.06.2016 г. гробищният парк бе официално отворен. Това обаче стана благодарение на настоятелността и упоритата работа на кмета на район Банкя Рангел Марков. Този случай показва колко е важно “влиянието на субективния фактор в обективното развитие на историята“…

За съжаление, като потърся в в Гугъл, установявам, че и в този гробищен парк местата са почти на привършване…

Имах и идеи за подобряване на системата на обслужване на съществуващите гробища. След като бях установил доходоносния хаос в управлението на Централни гробища, както и липсата на публичен регистър и информация за гробните места, техния статут и възможните свободни места, предложих на директора на Централни гробища да се изготви геодезическа снимка с регистър на гробните места. Отговорът бе, че Общинското предприятие няма средства. Предложих му да се финансира от бюджета на НАГ – задачата е достатъчно важна и обществено значима. Отговорът бе, че дори и да се направи снимката, няма кой да въведе информацията, защото всичко се води на хартия – на книги….

При предложението да се поеме от НАГ и въвеждането на данните, отговорът бе – книгите са в такова състояние, че не е възможно да се работи с тях…

С това приключи ентусиазмът ми да се въведе ред в една система, която бе далеч от задълженията и отговорностите ми като главен архитект

Но случката ме върна далеч назад във времето, когато за целите на Общия градоустройствен план на един окръжен град, пускахме анкети за събиране на информация. Една от анкетите бе за телефонизацията – съществуващи телефонни постове, от тях дуплекси – имаше  такова понятие – и  налични свободни постове. Упорито, въпреки напомнянията, не получавахме отговор. В разговор с мой колега икономист, на когото се оплаках от ситуацията, той ми каза:

– Ти си непоправим оптимист, всеки свободен телефонен пост струва 500 лв. – тогава заплатата бе 150 лв.

– Как мислиш, че началниците в телефонната централа ще се лишат от много по 500 лв., защото ти искаш да получиш коректна информация…

В Централните Софийски гробища през този период имаше и една светла случка. По инициатива на министъра на културата Вежди Рашидов през 2013 г. бе направена Алея на творците. Югоизточният ъгъл на гробищния парк по доклад от доктор Чобанов – зам. кмет по култура, с решение на СОС бе прехвърлен на Министерство на културата. Направи се сериозна реконструкция по проект на арх. Здравец Хайтов и в началото на 2015 г. бе открита Алеята на творците, където са гробовете на видни творци, дали много за културата и изкуството на България. Този проект бе финансиран от Министерството на културата и бе един светъл лъч на почит към хората, на които и София и България дължат уважение и преклонение…

Така в началото на февруари 2016 г. моите усилия за създаване на ред в софийските гробища завършиха с частични успехи основно по градоустройствените въпроси. А това е важно, защото за добро или за лошо, градоустройството е в началото…

За съжаление ние и сега продължаваме, както бях казал в едно интервю през 2009 г., да закопаваме умрелите, а не както е редно за граждани на една европейска столица да погребваме своите покойници, които би трябвало да помним и да продължаваме да обичаме и да уважаваме. Защото казват, че на входа на гробищата има неписано послание

„И ние бяхме като вас и вий ще дойдете при нас“…

И ще завърша с една мисъл на един достоен човек –

„…братя, ние като хора сме учени, че трябва да се обръщаме към Бога при всяко важно начинание. Нека помолим да ни даде сили, за да живеем добре и да умрем в мир, а споменът за нас да се радва на уважение сред тези, които остават след нас…“

До: Кмета на град София

Кмета на община Люлин

Министерството на околната среда и водите

Министерството на здравеопазването

ПРОТЕСТНО ПИСМО

От жителите на ж.к.”Люлин”

Уважаеми господа,

Ние гражданите на София, живущи в ж.к. “Люлин” сме против изграждането на нов гробищен парк с крематориум в землището на кв. “Филиповци”! Без много шум на 30.05.2013 Столичният общински съвет (СОС) прие изработването на подробен устройствен план за нов гробищен парк в район Люлин. Гробищният парк бе предвиден да се изгради върху 850 дка в Казичане, но хората там организираха серия протести и главния архитект на София Петър Диков внесе доклад и предложи терен върху 650 дка в землището на кв. Филиповци, район Люлин, предвиден за гробищен парк съгласно ОУП НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА ПРИЕТ С РЕШЕНИЕ №697 ОТ ПРОТОКОЛ 51/19.11.2009 г. И РЕШЕНИЕ №960/16.12.2009 ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ. В тази насока е започнало и изграждането на комуникационния подход към терена , а именно продължението на бул.”Царица Йоанна” от ж.к.Люлин през околовръсния път към Банкенско шосе.Теренът е извън строителните граници на столицата, за това не се очаквали протести…

Една от екологичните задачи на столична община е борбата със замърсяването на въздуха, тъй като 78% от населението живее при влошена екологична среда. Над 200 дни в годината, вредните частици във въздуха са над норма и смогът е почти постоянно явление. За София преобладаващи са западните и северозападни ветрове и за това с най-чист въздух е ж.к.”Люлин”, който се слави с постоянно обменящ се въздух и широко междублоково пространство. Тук въздухът е много по-чист в сравнение с източната част на столицата, поради непрекъснатите въздушни течения, идващи от Владая и Люлин планина. Банкя и Иваняне са уникално място където минават около 26 въздушни течения от кристално чист въздух, който на 5-6 минути се сменя с нов.

НАШИТЕ МОТИВИ ЗА ПРОТЕСТ СА СЛЕДНИТЕ:

1. Отреденият терен за гробищен парк северозападно от София, противоречи на екологичната задача на Столична община за борба със замърсяване на въздуха в столицата.
2. Не е допустимо в подветрената страна, от където прониква най-чистия въздух не само за ж.к.Люлин ,а и за цяла София, да се изгражда огромен гробищен парк с крематориум. Отреденият терен е равнинен без дървестни масиви.
3. Парковата среда на едно гробище се осъществява в продължение на няколко десетки години.Дори да се засадят дървета, до като израстнат, вредните газове, миризмите и праховите частици ще бъдат разнасяни години наред в жилищния комплекс и столицата.
4. Не е подхоящо от балконите и прозорците на десетките високите блокове ,разположени в северозападната част на ж.к.Люлин, да се виждат гробища. Непрекъснат поток от коли , посещаващи гробовете на своите близки, ще преминават по централния булевард “Царица Йоанна” на който трафикът и без това е претоварен и ще замърсяват допълнително въздуха на жилищния комплекс.

С уважение:

Възмутени жители на ж.к.”Люлин”

Писмото публикуваме без редакторски и коректорски намеси.

Прочетете всичките #МалкиСофийскиИстории в личния блог на автора