Поезия и правда
Чиракът-политик
Не по Йохан Гьоте, а по отечествените ни идиоти*


Йохан Волфганг Гьоте

Снимка БГНЕС: Депутатите от 46 НС.

Публикуваме за читателите на АНАЛИЗИ БГ оригиналната сатира на Йохан Волфганг Гьоте „Чиракът-магесник“. Читателите ни могат сами да си направят сравнението.

Чиракът-магесник

Ех, останах най-накрая
сам без стария магесник!
С духовете както зная
ще се разпореждам днеска.

Много чудесии
съм видял и знам —
всичките магии
ще опитам сам!

„Хайде, леко
от ведрата
днес водата
рано-рано
с тежките си струи нека
да напълни тая баня!“

Хей, метлище старо, где си?
Я излез иззад парцала!
Слушай мен: сред смет и плесен
стига робски си живяло!

На, глава ти слагам,
ето и крака —
със ведрата бягай
за вода сега!

„Хайде, леко
от ведрата
днес водата
рано-рано
с тежките си струи нека
да напълни тая баня!“

Как ме слуша! Към реката
със ведрата тича — ето
като мълния хвърката
прекосява пак полето!

В банята се връща
вече втори път —
пълен е във къщи,
где що беше съд.

Спри, за бога!
Ей, метличке,
смая всички —
ти си хала!…
Да си спомня, ах, не мога
думата, що би те спряла!

Думата вълшебна, дето
пак метла ще те направи…
О, стани метла!… Но ето —
иде пак… и не престава!

Мъкне като дива.
Спри за миг, постой!
Вече ме залива
пустия порой!

Не, не може —
ще я хвана!
Да престане —
гад престъпна!
Как ме гледа, мили боже!
Страх ме хвана! Цял изтръпнах!

Чакай! Стига! Без пощада
вече давиш ни… Веднага
спри, изчадие на ада!
Виж, порой залива прага!

Илюстрация: Сотир Гелев

Ах, метлище бясно,
чуваш ли? Да спреш!
Спри или ужасен
бой ще изядеш!

Щом от дума
не разбираш
и не спираш,
то тогава
с тая брадва, черна чумо,
на трески ще те направя!

Ето я, пристига… влачи!
Как ще те пречукам само!
Надай, дух досаден, мрачен!
Милост тук за тебе няма!

Ех, че я улучих!
Сцепих я на две!
Най-подир сполучих —
стига страхове!

Гледай, чудо —
уж парчета,
а и двете,
боже мили,
втурват се отново лудо…
Помощ, о небесни сили!

И се връщат, и заливат
стаи, стълби в надпревара…
Божичко, потоп — загивам!
Чуй гласа ми, господарю!

Ох, спасен съм, идва.
Майсторе, беда!
Тая напаст жива
как да победя!

„Стой! Веднага
в къта двете
се смирете,
сили бесни!
Може с вас да разполага
само старият магесник!“

„Антология на немската поезия“, Издателство “Народна култура”, София 1966 г., превод Владимир Мусаков.

*Според речника на понятията по наказателно право идиотията е пълна липса на интелект и членоразделна реч; безпомощност и неспособност за планомерни действия.

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter