Новината за кончината на генерал Любен Гоцев изсипа лавина от реакции в социалните мрежи, някои от които нямаха нищо общо с християнските ценности на прошката и смирението. С риск да се превърнем и ние в мишена на този хейт, публикуваме сполучливия журналистически портрет на наша колега, името на която скрихме зад псевдоним. АНАЛИЗИ БГ е медия, която разбира мисията си не като разпалва афекти, а когато предизвиква размисли.

На 90 години почина Любен Гоцев, човекът, който заедно с Луканов конструира прехода у нас. Няма генерал с толкова много легенди около него, колкото има около Любен Гоцев. Той е наричан как ли не – ту  кукловод, ту създател на олигарси, ту мишена на мафията. Фактите обаче са много по-интересни.

И първият е, че когато Гоцев е на върха на властта през 1990 г., той дори не е генерал, макар и първи заместник-министър на вътрешните работи. А е само полковник. Виза Недялкова беше измислила слоган за БСП, който гласеше:

На десети ни върви

Тя събираше чрез тази фраза в едно преврата на 10 ноември 1989 г. и насрочените за 10 юни 1990 г. първи демократични избори. За да се разбере какво всъщност се случва на тези две дати обаче, има огромно значение една трета дата и тя пак е 10-и – но януари 1990 г.

От нея е една от най-важните стенограми от заседанията на колегиума на МВР, в която е подставен въпросът за драстично съкращаване на щата на МВР и на структурите на ДС. Но е много повече за бъдещето на България, понеже сърбаме надробената тогава попара и днес 30 години по-късно. Документът е предложен от новото ръководство на министерството начело с ген. Атанас Семерджиев и среща съпротивата на назначените по времето на Живков генерали от ДС. Фигурата, която има решаваща намеса в убеждаването на генералите, е първият заместник на Семерджиев Любен Гоцев.

На този колегиум той изрича стратегическите три цели, на които се обосновава дейността на МВР – да не създадат условия за разцепване на партията, да се спечелят предстоящи избори от БКП с 50+1%, след половин година на власт отново да е БКП (преименувана през април 1990 г. в БСП, б.а.)

Прогнозите на Любен Гоцев се оказват абсолютно точни. Партията не се разцепва на отделни крила, на първите демократични избори на 10 юни 1990 г. БСП получава 51 процента и остава на власт.

Гоцев е Стратега на червените. Той не само говори какво трябва да се направи. Той го и реализира. След фактическото разбиване на старата ДС, което осъществяват със Семерджиев, Луканов го издига.

XXXIX конгрес на БСП, 1990 г.

През пролетта на 1990 г. полковникът, наричан генерал, заема и ключовия пост на шеф на предизборния щаб на БСП. Когато днес говорят за Цветанов, хубаво е червените да помнят собствената си история и Любен Гоцев. Наградата за изключително успешната му работа, защото БСП печели на вота точно толкова, колкото е искал Луканов, за да може да извива ръцете на демократичната опозиция да влезе в правителство с него, е скромна. Гоцев е избран за депутат във Великото народно събрание. Там е шеф на парламентарната комисия по национална сигурност и външна политика. Венецът в кариерата му е между септември и декември 1990 г. когато е външен министър.

След края на мандата през есента на 1991 г. и идването на власт на СДС се пенсионира. През 90-те години Гоцев минава в частния сектор, където работи като консултант. Заради такава работа в помощ на Ортодоксална и Първа източна международна банка плъзват предания и митове. Напук на легендите за несметните му богатства обаче, той не разполага с много пари, както си спомня един от тогавашните банкери. Но има т.нар. нетуърк – мрежа  от хора, чрез които подкрепя други хора.

Става един от основателите на Движението за единство и развитие (наричано “генералско движение”) в БСП през 1997 г. След 1999 г. се отдава на пенсионерски живот и гледа внучета. Събира се с приятели – все  бивши кримки и стари пушки от властта и службите в ресторант “Монтерей”.

Вестникарските писания превръщат сбирките на оформилия се клуб в едва ли не крайъгълен камък на българската икономика и политика, което според самите участници в дружеските обеди и лакърдии е силно преувеличено.

Светла памет на генерала, беше интелигентен човек.