Сградата на БНБ в центъра на София е една от най-красивите сгради в столицата. Тя е построена периода 1935-1939 г. по проект на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов – талантливи български архитекти, проектирали някои от най-знаковите сгради в българската нова история.

Малцина обаче знаят, че в началото на прехода имаше идея за изграждане на нова сграда на БНБ.

По странно стечение на обстоятелствата, екип от Националния център по териториално развитие, ръководен от мен, разработи програмата за архитектурния конкурс за тази нова сграда. Действието се развива в началото на 1992 г. Тогава управител на БНБ бе проф. Тодор Вълчев – експерт и специалист от европейски мащаб, а подуправител – едва навършилия 31 години и пълен с ентусиазъм за промени Емил Хърсев. Основни консултанти на екипа, работещ по заданието бяха Емил Хърсев и Розалина Нацева – началник на Управление „Емисионно“ на БНБ.

Теренът за новата сграда на банката бе предоставен от Столична община с договор, в който БНБ се ангажираше да инвестира в благоустройството на площад „Света Неделя“, Ларгото, зоната при Булбанк и новата сграда, както и пространството между ЦУМ и Халите. Този терен се намираше в карето между улиците „Вашингтон“, „Пиротска“, „Княз Борист I“ и „Тодор Александров“. Католическата църква, която имаше собственост там, се обезщетяваше с друг имот в центъра.

Както е нормалната практика в такива случаи, започнахме с проучване на чуждия опит и изясняване на структурата на БНБ. И в двете посоки обаче ударихме на камък. Чуждият опит тогава не се проучваше като сега с няколко клика в интернет, а се преглеждаше научната професионална литература в Народната библиотека. И след дълго търсене по архитектурни списания и друга професионална литература, попаднах на проекти на доста банки, но нито една Национална банка. Когато помолих Емил Хърсев за помощ, той почти със смях ми каза, че мога евентуално да намеря някакви публикувани чертежи на търговски банки и то доста променени от истинските, но на емисионна банка няма как да намеря – те не се публикуват.

И остана другата пътека – структурата на БНБ и консултантската помощ. Но и по структурата ударихме греда – тя била секретна и не можело да се предостави. Това вече поставяше пред провал задачата. Тогава всяка задача бе много важна за Националния център, защото поръчки почти нямаше, а трябваше да се осигуряват заплатите на хората. Държавата по това време не се интересуваше особено от проектантските си организации и поради тази причина 7-8 години след 1990 г. почти всички големи проектантски организации отидоха в историята. НЦТР единствено остана и работеше доста години добре. Сега и Центъра като че ли е на доизживяване… за съжаление.

Та в тази ситуация трябваше да се действа нестандартно. И на мен ми хрумна идея – поисках телефонния указател на БНБ с мотив, че трябва да се свързвам с консултантите по въпроси на заданието. И го получих. А в този указател бе разписано всичко – от Управителя до портиера…

По стаи, по етажи, с всички управления и отдели, включително и бройките и имената на хората в стаите. Така успяхме да сглобим структурата, необходимите помещения и необходимите площи, които впоследствие доразвихме с помощта на консултантите.

Години по-късно, когато разказвах тази любопитна случка на журналисти в почивката на някакъв семинар, мой познат обясни, че в „разузнаваческото училище“, което завършил ги учели, че най-бързия и лесен начин да разбереш структурата и състава на едно секретно учреждение бил да им откраднеш телефонния указател. Тогава се похвалих, че аз вероятно съм самоук „разузнавач“.

Благодарение на работата ми по това задание успях да се докосна до гениалността на сградата на БНБ – уникалността на цялостното архитектурно решение, красотата на интериора на кабинета на управителя, перфектната защита на трезора, функционалността на голямото фоайе на входа на банката и т.н.

Заданието, по мнение на хората от БНБ, стана много професионално и добро. Конкурсът бе обявен средата на 1992 г. Наградата за премирания проект бе 50 хиляди долара – КАБ го нямаше тогава, но уважение към труда на архитектите имаше… е, скромно трябва да отбележа и приноса на съставителите на конкурсната програма…

Всеки може да си представи дори за сега, а камо ли за онова време, колко значителна бе тази награда.

Международното жури отсъди две първи награди – на арх. Стефан Добрев и на арх. Любомир Панчев.

Трябва да добавя, че една от причините за стартиране на идеята за нова сграда на БНБ бе подписания тогава меморандум между БНБ и Американска финансова институция, мисля че беше Федералния резерв, с който меморандум бе поет ангажимент за грант от значителна сума в долари за цялостно техническо, софтуерно и специализирано инженерно оборудване и обзавеждане, което по предварителни изчисление бе половината от необходимата инвестиция.

Цялата операция обаче се провали, по неясни за мен причини. Мисля си, че най-вероятната от тях бе освобождаването на мотора на идеята – Емил Хърсев, от позицията подуправител на БНБ.

Но като се казва „всяко зло за добро“…

На този терен бе построена католическа катедрала, с което се оформи в центъра на София уникална комбинация – в квадрат със страна около 250 м. има действащи храмове на четирите основни световни религии – православие, католицизъм, юдаизъм и ислям. Подобно съчетание мисля, че има само в Йерусалим. Това несъмнено определя София като световен пример на толерантността, с което градът ни трябва да се гордее…

Прочетете всичките #МалкиСофийскиИстории в личния блог на автора