Щафетата
на Нобел-номинациите
на Заев и Ципрас достигна до „трети пост“



Иван Ангелов

За разрешаването на 30-годишния спор за името на Македония Заев и Ципрас са вече с номинации за Нобелова награда за мир

Първите две номинации бяха още през миналата година след подписването на Споразумението от Преспа (17 юни 2018 г.). Най-напред (октомври м.г.) това направи Виктор Нумелин, специалният редактор за Нобеловите награди пред шведската агенция ТТ. Той заяви, че споменаването на техните имена за тази награда е публична тайна. Според него голяма част от членовете на комисията смятат, че „е идеално двамата премиери да получат Нобеловата награда за мир“. През декември номинация за Нобелова награда на Зоран Заев и Алексис Ципрас направи и „случайно“ намиращата се в Скопие носителка на Нобелова награда за мир за 2015 г.  – Уидед Бишмауи (Тунис). А буквално преди дни в Нобел-номи-щафетата се включи и Европарламентът (както винаги – не целият):

номинация направиха и представители на три групи в Европейския парламент – Удо Булман от Прогресивния алианс на социалистите и демократите, Ска Келер от групата на Зелените/Европейски свободен алианс и Габриеле Цимер от групата на Европейската обединени левица/Северна зелена левица.

Но още при първата номинация беше направена уговорката, че ниската избирателна активност на референдума в Македония може да попречи на номинацията на Заев и Ципрас (това беше преди ратификацията на споразумението от Гърция и Македония и преди многохилядните протести в Гърция и преди сблъсъците в Атина).

Според Ципрас това споразумение е основополагащ камък на приятелство, сътрудничество и братство на народите на Балканите. Чак пък камък! Спорът всъщност пречеше на НАТО, макар и да се казва, че пред Македония се открива пътят за нейната евроатлантическа интеграция.

Номинаторите все пак си оставят „вратичка“: сред обсъжданите предложения са и Корейският полуостров заради напредъка в дипломацията между Северна и Южна Корея и ядреното разоръжаване на КНДР.

Тази уговорка по-скоро е „смокинова“ спекулация, колкото и да е ясно, че историческо значение за света (не за един полуостров – все едно кой: Балкански или Корейски) има споразумението между южнокорейския президент Мун Дже Ин и лидера на КНДР Ким Чен-ун за усилията за денуклеаризацията на Корейския полуостров. А дава ли си някой сметка как срещата Тръмп-Ким отдалечи света от ядрена катастрофа?

Само че след грешката с „нобелизирането“ на Барак Хусейн Обама II, 44-ият президент на САЩ, едва ли друг американски президент – още повече следващия след Обама, и още повече – Доналд Джон Тръмп (неистово презирания от обамо-либералистката котерия) едва ли ще бъде номиниран. „Синдромът на умопомрачението от Тръмп“ (психическо състояние, в което хората на практика обезумяват заради антипатията си към Доналд Тръмп) не е само американска емоция. И тук никой няма да си даде сметка че срещата Доналд Тръмп – Ким Чен-ун действително отдалечи света от ядрена катастрофа, и че този полуостров е по-важен от някогашния „барутен погреб на Европа“ (още повече, че в него отдавна се е настанила бедността на Европа)!

Ако се върнем към „нобелизирането“ на Обама („за огромни усилия за укрепване на международната дипломация и сътрудничеството между народите“.), макар и да няма и една година от президентстването му, трябва да кажем, че и Белият дом бил „изненадан“. Обама даже обмислял да не пътува до столицата на Норвегия, Осло, за да си получи наградата. От неговия екип направили запитване дали други победители са пропускали церемонията, но открили, че това се е случвало само в много редки случаи, когато например награденият е бил дисидент, задържан от правителството си.

„В Белия дом бързо осъзнаха, че ще трябва да дойдат до Осло“, пише години по-късно бившият секретар на комисията за Нобеловите награди за мир Геир Лундестад в книгата си .„Секретарят на мира“. Никоя друга Нобелова награда за мир не е привличала повече внимание от тази, която дадохме на Обама през 2009 г.“, пише Лундестад. „Много от почитателите на Обама също вярваха, че наградата беше грешка“, споделя той. „В този смисъл комисията не постигна каквото се надяваше“ – „да укрепи Обама“, каквото и да означава това.

И сигурно това не е първата грешка в 118-годишната история на Нобеловите награди за мир.

Нобеловата награда за мир е една от петте Нобелови награди, учредени през 1895 г. съгласно завещанието на шведския индустриалец и изобретател Алфред Нобел. От 1901 г. наградата се връчва ежегодно в деня на смъртта на Нобел – 10 декември. За разлика от Нобеловите награди за физика, химия, медицина и литература, които се дават всяка година в Стокхолм, наградата за мир се връчва в Осло.

Нобеловата награда за мир не е връчвана само 18 години (от които 9 години на световни войни). Така че вече идва времето на стотната награда. Дали тя ще бъде поредният откровен политически инструмент, ще покаже… малкото време пред нас.

Слава богу, че политическият инструментариум все пак е изключение!

Анализи.bg

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter