Решението на Десислава Иванчева да участва в надпреварата за Европейския парламент със сигурност ще смъкне доста от симпатиите към нея като жертва на произвол. Тя определено е много наивна, меко казано, предвид всичко, което я сполетя, или е подведена от глупави защитници, което не представя и нея като много прозорлива.

Разбира се, Иванчева ще си остане, както казват юристите, невиновна до произнасянето на трета инстанция и няма пречки да се кандидатира. Всички „доказателства“, събрани в няколко тома, казано накратко, са или съмнителни, или търпят и друго тълкуване.

Но! Има едно нещо, което силно ме озадачава. В деня на ареста двете жени и посредникът Дюлгеров след престоя в „Кристал“ се качват в колата. Докато пътуват към капана пред Спортната палата, кметицата се обажда по телефона на секретарката си да придвижи преписката на бизнесмена Ваклин. Тъкмо в този ден на кметицата ѝ хрумва да се задейства, след като година документите отлежават в чекмеджето й. Странно, нали?

Това ни най-малко не издига престижа на КПКОНПИ в тази и други назидателни акции с особен подтекст и свързаности. Проблемът е какво се пласира на изборния пазар. Десислава Иванчева стъпва на своята неочаквана популярност, тя е едно от най-разпознаваемите лица сред властимащите. Тя, изглежда, иска да „натрие носа“ на мъчителите си, като се кандидатира и евентуално спечели.

Тази неадекватност е очевидна, но някак си се приема за нормална. Това, че има далеч по-подготвени хора, които знаят какво да правят във властта, няма значение. Дали е подходящ, какво мисли по ключови въпроси и как смята да ги осъществи, не стои на дневен ред. Никога не е стоял.

Източник: Фейсбук