Гинко билоба, изображението не е илюстративно, прочети по-долу⇓⇓⇓

Един от значителните инфраструктурни проекти на София е изграждането на десния Перловски колектор от бул. „България и бул. „Тодор Каблешков“ до НДК. Неговото проектиране и организацията по изпълнението му бе предизвикателство и пред администрацията на Столична община, и пред проектантите и пред строителите. Съществен мотив за неговото бързо проектиране и изграждане бе и фактът, че колекторът се финансираше по програма на Европейския съюз – трябваше да се състезаваме с времето. Съоръжението  беше част от групата проекти, финансирани по програма ИСПА от така наречения „Интегриран проект за водния сектор на гр. София“.

Бяха включени и други важни канализационни колектори като десен Слатински – дубльор  на ляв Владайски и колектора Банкя – Какач.

За съжаление впоследствие левият Владайски колектор, който е много важен за канализацията на Североизточна София отпадна от програмата и все още не е изграден.

Трасето първоначално се предлагаше да бъде по бул. „Тодор Каблешков“ от бул. „България“ до ул. „Деян Белишки“, после с тунелно решение по ул. „Деян Белишки“ до бул. „Гоце Делчев“, след това по бул. „Петко Тодоров“, по ул. „Бяла черква“, ул. „Петко Каравелов“ с включване в изграден колектор до Търговската гимназия и след това включване в съществуващото трасе на десен Перловски колектор по бул. „Евлоги Георгиев“.

Разчетите обаче показаха, че тунелното решение е прекомерно скъпо, при това  сложно, та спешно се разработи вариант по ул. „Костенски водопад“ до бул. „Гоце Делчев“, след това по бул. „Гоце Делчев“ до бул. „Петко Тодоров“. Този вариант се прие и влезе в техническа фаза и след това в строителство.

При реализацията на десния Перловски колектор имаше три големи предизвикателства:⇓⇓⇓

1. Да се довърши бързо и качествено проекта в съответствие с техническите норми и правила.⇓
2. Да се осигури регулационно трасето, включително с провеждане на необходимите отчуждителни процедури.⇓
3. Да се изработи качествен проект за временна организация на движението по време на строителството, тъй като строителството налагаше затваряне на важни градски улици⇓

Проектите бяха разработени под ръководството на инж. Стефанка Брадварева за изключително кратко време от „София проект“ – една общинска проектантска организация с добър екип и възможности, която заедно със „Софпроект – ОГП“ в последно време систематично се унищожават.

Изготвените проекти позволиха да бъде обявен търг за изпълнител в къси срокове.

Може би най-тежката задача на общината бе провеждането на отчуждаването

По голяма част от трасето за щастие бе осигурено с влезли в сила подробни устройствени планове. Регулацията на бул. „Тодор Каблешков“ от бул. „България“ до ул. „Луи Айер“, където бяха най-значителните отчуждавания, бе в сила от 1978 г. Имаше възможност, при това тогава дори настойчиво ме съветваха, да се отчуждава частично само за колектора – нямало  нужда да се правят процедури и разходи за цялостно отчуждаване на бъдещото южно платно на булеварда.

Въпреки това направихме процедура по цялостно отчуждаване – все пак тогава Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ бе в НАГ и имах възможност да управлявам процесите.

Та благодарение провеждането на това цялостно отчуждаване през 2007 г., преди две години стана възможно да бъде завършено  изграждането на целия профил с две платна и разделителна ивица на най-важната улица в София – Бул. „Т. Каблешков“, в участъка от бул. „България“ до ул. „Луи Айер“

По онова време в тази полоса имаше и сгради, които трябваше да се отчуждават – за наш късмет голяма част от тях бяха общински, отчуждени още през осемдесетте години. Частните ги отчуждихме и заплатихме на собствениците.

Куриозно обаче по-големи проблеми имахме с общинските. Там имаше настанени от общината социално слаби семейства – наематели, за които трябваше да намерим нови общински жилища. И тогава установих, че всъщност общината при собственост по онова време от над 10 000 жилища, няма оперативен ресурс от свободни и нормални като състояние жилища. Темата за общинската жилищна политика, ако изобщо има такава, ще е в отделна малка Софийска история…

При търсенето на жилища за настаняване имаше и куриозни случаи – в къща със 160 кв. метра разгъната застроена площ живееха пет семейства, които в документите за преместване бяха посочили, че всички обитават тази къща в тристайни жилища, като имат претенции да бъдат настанени в подобни такива.

За по-малко от година се справихме с отчуждаването, разбира се с подкрепата на Общинския съвет, който одобри необходимите средства – повече от 7 милиона лева.

Третата сложна задача бе организацията на строителството и свързаната с него временна организация на движението, тъй като по улиците, по които се изграждаше колектора, преминаваха важни автобусни и тролейбусни трасета на градския транспорт. Добрата съвместна работа на общинската администрация, строителите и проектантите спомогна да се осъществи строителството без тежки стресови ситуации за засегнатите квартали.

Разбира се не мина и без съпътстващи интересни случаи. Един от тях бе по ул. „Петко Тодоров“. Колекторът преминаваше в източната част на улицата и навлизаше 2 метра в терена на парка – такава бе технологията на строителството. Опитах върху тези два метра, в които бяха премахнати тревните площи и храстите, да се направи линейно паркиране – само този, който не е ходил събота и неделя в хубаво време в Южния парк – трета част и не живее в зоната до парка, не знае какъв проблем за квартала са автомобилите на приходящите от други части на София и какъв проблем за тези, които искат да се разходят в парка е да и намерят място за паркиране.

Пазители на зелените площи обаче се възпротивиха, паркинг не се направи и тревната площ бе възстановена

На кръстовището на ул. „Бяла черква“ и ул. „Петко Каравелов“ трябваше да се изгради голяма шахта и от нея да се направи отливен канал до реката. Този канал обаче преминаваше през частен имот и собственикът категорично отказа да съгласува това преминаване. Единствената възможност за бързо решение бе този отливен канал да премине през общинска собственост и това беше теренът на „Озеленяване“, където тогава се помещаваше Дирекция „Зелени системи“.

Проектантският екип от „София проект“ направи чудеса от храброст и преработи проекта за броени дни. А в тази отсечка на ул. „П. Каравелов“ имаше съществуващи топлопровод, кабел 110 kVa, друг канал и кабел 20 kVa, което усложняваше задачата неимоверно. И когато получихме преработката и бяхме вече спокойни, че въпросите са решени и строителството може да стартира, ми се обади зам. кметът по екология, за да ми каже, че колекторът няма да може да мине през терена на озеленяване, тъй като там имало две много ценни дръвчета Гинко билоба. След всички усилия, които бяхме положили и при опасността да загубим 46 млн. лв., защото толкова бе стойността на проекта, аз казах, че лично ще отида през нощта с един трион и ще отрежа тези „ценни“ дръвчета, но отливният канал ще мине…

Дирекцията „Зелени системи“ съгласуваха проекта, а как бяха решили въпроса с Гинко билобите така и не попитах.

Днес Десен перловски колектор работи и обслужва повече от 100 хиляди жители на София… под земята е и не се вижда, както и не може да разкаже и да покаже усилията на проектанти, строители и администрация за неговото изграждане…но добре е, че все още има хора, които помнят…